Лора Палмър и Дейл Купър – двамата, които никога не се срещнаха

Дали злото съществува в осезаема форма, като, да речем, микробите?
Дали се носи като перце, понесено по въздушните течения, вдъхнали живот на този свят;
дали свободно се меси в живота ни, като често пуска корени в нещастни души?  

    Докато преглъщам разочарованието от новите епизоди на „Туин Пийкс“, се утешавам с книгите, свързани с предишните два сезона на сериала, които изгледах отново преди два-три месеца.

   Корицата на старото издание на „Тайният дневник на Лора Палмър“ е една от мистериите на моето детство – стоеше си на библиотеката редом с останалите книги, но ме ужасяваше толкова, че така и не посегнах към нея. Преди да изгледам сериала наново, нямах спомени вън от спускащи се червени завеси и изстрела в края на първи сезон – но пък угнетяващото усещане за тъмни гори и някакви ужаси в тях присъстваше.

   Тежестта на това ново издание определено е във втората част, посветена на дневника на Лора Палмър, който отвежда по тъмна спирала от страх, похот и грешни решения, които маркират пропадането на любимото момиче на Туин Пийкс. Невинната красавица, която гледа от портрета, символ на сериала, е тикана към безумието от тъмната сянка на Боб, чиято идентичност постепенно ѝ се изяснява – но пътем идват наркотиците, сексът и стремежът към пълно самоунищожение. Този дневник наистина допълва сериала и филма – и няма как да не си помисли човек, че смъртта е освобождение за Лора (макар че тя продължава да живее по някакъв начин в онова мистично измерение на изкривен говор и кошмарни видения).

Налага ми се да държа слушалката и да мълча, да задушавам думите, говорещи за любов, идващи направо от сърцето ми, само защото се страхувам, че всичко това е част от един върховен кроеж, който цели да ме запрати, без възможност да ударя спирачки, на платното за високи скорости по пътя, водещ към безумието.

    „Автобиографията на специалния агент на ФБР Дейл Купър“, от своя страна, е забавна, но за мен не прибави почти нищо към образа на любимия на всички агент. Присъства, разбира се, неговият характерен наивен хумор, както и са проследени по-подробно важни събития в живота му, особено бездните, в които пропада заради своя архивраг и бивш колега Уиндъм Ърл. Ето един забавен откъс:

12 май, 15 ч.

Като част от възстановяването ми след злополучната стрелба днес прекарах един час в обсъждане на инцидента с психиатъра на Федералното бюро. Имам сериозни подозрения, че той е бил емоционално изолирано дете, което е израсло в пещера сред животни.

15 май, 11 ч.

Оказах се настанен зад бюрото на дежурния, без надежда в близко бъдеще да се измъкна оттук. Изглежда, направих грешка, като предложих на психиатъра да се помири с баща си и да престане да обвинява майка си за това, че някои мъже го привличат.

   „Туин Пийкс: Автобиографията на специалния агент на ФБР Дейл Купър. Тайният дневник на Лора Палмър“ е в изключително красиво издание с твърди корици. Направиха ми впечатление някои дребни грешки, които една по-прецизна корекция би изчистила, но не е голям проблем – сякаш и те носеха духа на първите издания на тези книги от 90-те, с евтината хартия и некачествения печат. Сега вече изглеждат както трябва. И феновете ще го оценят.