Малко са местата в държавата, където да цари по-голям хаос от окръг Осейдж, в който неписаните закони на Дивия запад, обединявали обществото години наред, биват потъпквани. Съгласно едно становище от онова време парите от петрола са били повече, отколкото цялата сума от Златната треска, и са привлекли в региозна всяка долна отрепка от цялата страна.
Още една кървава страница от американската история е разкрита по страниците на „Убийците от Оклахома и раждането на ФБР“ на Дейвид Гран – за мен лично трагедията на индианците осейджи бе напълно непозната, а навярно и за мнозина други, съдейки какъв огромен отзвук имаше книгата и че сега по нея се снима мащабен филм на Скорсезе с куп известни актьори в главните роли. Разбира се, тук може да се поразсъждава дали интересът е заради безскрупулната конспирация за ограбване и убиване на индианци, или около създаването на Федерално бюро за разследване, натоварено да разследва тези престъпления.
Дивият запад не принадлежи само на отминалите векове на усвояване на прериите, той си се вихри и само преди стотина години, през 20-те години на XX век, както показва цитатът по-горе, и всякакви отрепки са привлечени от баснословното богатство, което се изсипва върху индианското племе осейджи, които са имали нещастието да бъдат прогонени върху земи, пълни с нефт, и които продават прескъпо правата за екслпоатацията им. Но тази манна небесна се превръща и в тяхното проклятие – федералното правителство, убедено, че осейджите са неспособни да управляват сами парите си, им назначава бели попечители, които да „надзирават и разрешават всяка тяхна покупка“, дори на паста за зъби. Нещо повече: „На практика решението за назначаването на попечител, което всъщност представлява възприемане на индианците като полухора, почти винаги се основава на количеството индианска кръв, която тече във вените им, или както е формулирано от щатския върховен съд, „расовата слабост“. Чистокръвният индианец задължително получава попечител, докато на децата от смесени бракове рядко се назначава такъв“.
Така нареченият „индиански бизнес“, както установява Уайт, е сложна престъпна дейност, в която участват множество обществени сектори. Недобросъвестните попечители и администратори на имотите на осейджите обикновено са измежду най-видните бели граждани: бизнесмени, земеделци, адвокати и политици. След тях идват полицаите, прокурорите и съдиите, които улесняват и прикриват измамите (като понякога самите те също са попечители и администратори).
Медиите нагнетяват ситуацията със сензационни и често измислени репортажи как индианците тънат в невиждат разкош и харчат разточително пари – например че „заменят автомобилите си с нови, като спукат гума“. По-добросъвестни разследвания показват, че няма такова нещо, а особено показателно е колко бели се стремят към бракове с членове на племето, за да се закачат към фонтана на изобилието. Само дето на някои от тези не им стига само да бъркат в кацата с меда, а я искат цялата.
И се оказва, че осейджите умират лесно и никой не е загрижен особено защо, всичко се покрива лесно и бързо. До момента, в който две изчезвания задействат поредица от събития, които разкриват както зловеща конспирация за убиване на индианци и присвояване на поземлените им права, така и изобщо променят как се разследват тежки престъпления в Америка. Частните детективи и местните шерифи отстъпват място на професионалистите – не без съпротива. Едгар Хувър е показан като напорист и амбициозен младок, а първите „агенти“ тепърва ще обличат костюмите, на оня етап са още сурови мъже, които лесно вадят оръжие. Но им предстои разплитане на истинска конспирация, замислена и провеждана години и години наред.
Не очаквайте, че книгата е трилър с постоянно покачващо се напрежение. Стилът на „Убийците от Оклахома и раждането на ФБР“ е сух и прецизен, като опитите на Гран да бъде поетичен просто стоят неуместно, но това не му пречи да се опитва през цялата книга. Допадна ми особено последната част, където са разкрити заговори срещу индианци встрани от онова голямо разследване, което фокусира основното внимание, и където е показано колко по-мащабни са били издевателствата над коренните жители, които са се оказали невинни жертви на безмилостни хищници.
От същия автор
От същия жанр
