Във втората част на „Кървави книги“ на Клайв Баркър е поместен разказът “Среднощни убийства на улица “Морг”, за който по-късно научих, че е реверанс към именно тази кратка новела на Едгар Алън По. Още повече – преди дни в „Картата на небето“ на Феликс Палма самият По беше въведен като герой. Затова не се поколебах да си купя веднага книжлето, струва само седем пари, и го прочетох точно за времето на един футболен мач.
Сега, ако в момента пишеше Слави Ганев, преводач на „Дракула“ и „Монахът“, сигурно щеше да изпраска едно десет страници анализи и критически бележки към творбата, неговата енциклопедичност винаги ме е респектирала сериозно. Но за беда съм само аз и без заобикалки си признавам, че „Убийствата на улица „Морг“ е далеч от впечатляваща и приковаваща вниманието творба. По своята същност детективска история, тя не оставя никакъв шанс на читателя да се досети какво се е случило – той се осланя изцяло на разсъжденията на детектив Дюпен, който се захваща и разплита нишката на мистерията от началото до края. Самата фабула е достатъчно известна, така че не няма да се спирам на нея.
Допадна ми това, че от издателството са поместили различни по стил илюстрации към книгата, макар че щеше да е хубаво да се посочи от кои издания са взети и кой ги е рисувал – открих авторите на четири от тях за буквално три минути ровене в Google: Arthur Rackham, Bernie Wrightson, Harry Clarke и Fritz Eichenberg.