Стана си почти един месец, откакто прочетох книгата, хич няма смогване с работата в тия напрегнати дни преди Франкфуртския панаир, но съм напът да забравя за какво се разказваше в този трилър на Дж. Д. Кърк, така че чинно отделям време и сядам да пиша за третия случай на инспектор Джак Логан. След „Котило от кости“ и „Кръвта вода не става“ вече знаех в общи линии какво ще получа от „Убийствен код“ – мистериозни убийства и акцент върху полицейското им разследване, с много внимание върху отношенията на Логан с екипа му и евентуално насочване на убиеца към някой от полицаите като следваща жертва. Но това, което отличава поредицата, са свежите диалози и динамичните сцени на неловка човещина между полицаите, определено те осигуряват лекото четене, та макар и да са придружени с доста гадни сцени на насилие.
Всичко започва с нападението над млада медицинска сестра, която е жестоко убита минути след като си тръгва от работа за така жадувана почивка след крайно натоварени работни дни („Проклетият Брекзит“, както се шегуват примирено в болницата). Убийството е нагло и безцеремонно, извършено на място, откъдето често минават нейни колеги, и трупът е открит бързо, а една следа подсказва, че извършителят не просто е стоял наблизо, но се е и върнал до тялото, за да прибере ключова улика. Логан и неговите колеги скоро разбират, че си имат работа със сериен убиец, който не просто използва крайно насилие, но и пише послания по телата на жертвите си с острие. Написаното, както и вмъкнати епизоди с мислите на чудовището, води до разбирането, че за него нищо не е реално и че хората, които убива, не са истински – което го освобождава да върши всичко, което пожелае, и очевидно е правил това вече немалко пъти – и винаги се е измъквал. Едновременно с това той умее да използва добре технологиите и това му дава още един коз в разиграването на полицията.
Логан и неговите колеги се лутат в мъглата на едно разследване, което просто няма отправна точка, а нещата се вгорчават бързо – и докато главният инспектор се занимава и с личните си драми (като увлечението по красива патоложка и спасяването на момиче, жертва на тормоз, в блока му), и с опитите си да бъде съчувстващ, а не само изискващ ръководител на по-младите разследващи, му се налага да прибегне дори до помощта на криминални лица, когато разследването го изисква. Самият той си се бори със своите собствени демони, но в крайна сметка отвеждането към разкритието кой седи зад всичко това и как е навързана цялата история, ми се стори някак зашито с бели конци.
„Убийствен код“ продължава изграждането на образа на Логан до степен той самият да е далеч по-интересен от убийците, които преследва. Мисля си, че в този роман Кърк се е опитал да въведе повече дълбочина на мотивацията на антагониста с неговите налудничави представи кое е реално и кое не е, като успоредно се опитваше да ги вмени и към разследващите с техните постоянни удряния на камък в диренето на човек, който отговаря на профила, който търсеха. В предните две книги сякаш имаше и повече местен колорит – езерото Лох Нес няма как да не е по-интересно от градската мизерия и особено апартамента, в който на Логан му се налага да пребивава, след като негов стар познайник и престъпник с много връзки деликатно осуетява възможностите да се настани на по-добро място. Няма съмнение, че ще продължа с поредицата, все пак има още 17 книги в нея, няма как да няма по-силни от тази.