До момента имах само две срещи с Вал Макдърмид и съм далеч от идеята, че я познавам като писател – „Как говорят мъртвите“ и „Натюрморт“, които дори са от различни поредици. Допадна ми силно корицата на сборника „Убийствена Коледа“ и си рекох, че точно нещо такова ми се чете, дори я започнах още по време на панаира на книгата, когато обичайно нямам време за нищо по-дълго и изискващо внимание. В началото даже малко се зачудих какво става, защото първият разказ ми бе силно познат – преди да се досетя, че го имаше в „Изходни рани“, друг крими сборник, та нещата се изясниха, и си дочетох историята за отвлечения Дядо Коледа и действията на един сериен убиец.
Сетне в „Жена за милиони“ за оръжие на престъплението е избрано най-невиното и най-опасното, храната, а случайните жертви правят разкриването на убиеца особено трудно. В „Една традиционна Коледа“ в едно богаташко имение св вихрят страсти, а ключът към загадката е в един причудлив факт, който е по-скоро поверие, колкото наука. „Дългият черен воал“ е тежка история за изнасилване и последвала бременност, а приликата между двама души оставя издайнически следи. „Момичето, което уби Дядо Коледа“ е симпатична кратка история, като че писана за притурка на вестник, а след нея се появява Шерлок Холмс в ново прераждане, при което трябва да разкрие къде се намира един неочакван престолонаследник, докато по случайност дава тласък на една от големите трагедии на миналия век. „Съвременно и първично“ пък е класическа история за престъпление и възмездие, дошло от нищото. „Делът на дявола“ разкрива тайната на отлежало като хубаво уиски престъпление от един различен свят, в който интригата се върти около написването на „1984“ на Ерик Блеър. „Писател-призрак“ пък проследява причудливата колаборация между двама кандидати за писатели, които са заедно правят един цял такъв – и как смъртта се опитва да ги раздели, но не съвсем успешно. „Бели нощи, черна магия“ е копие на един от предишните разкази като структура, но този път любовният триъгълник е между красиви жени, с екзотичната за британската публика руска окраска. „Изгаряща болка“ е отново за отмъщение, напълно предвидим от първата си страница разказ. „Четири гласовити птици“, която заключава сборника, е забавна история за няколко смелчаци, които извършват перфектното престъпление с едно изненадващо изстъпление като част от него.
Сега – макар да е рамкиран като коледен сборник, вън от чисто времевото съвпадение действието да се развива през декември понякога, в „Убийствена Коледа“ няма да откриете почти никакъв коледен дух. Сборникът е всъщност силно феминистки, начесто се срещат еднополови любовни отношения, а в почти всички разкази мъжете са представени в крайно негативна светлина и са обект на справедливо отмъщение за свои простъпки. Разбира се, това не е абсолют, но на мен лично ми харесаха или изненадаха твърде малко разкази, за да оценя по-високо този конкретен сборник, но пък смятам да продължа с романите на Макдърмид.