Жанр: Трилър

Издателство:

Автор: Юси Адлер-Улсен

Оригинално заглавие: Fasandræberne, 2008.

Преводач: Ева Кънева

Корица: Мека.

Година на изданието: 2014

Страници: 444

Рейтинг :

Време за четене: 4 минути

Ozone.bg
Ozone.bg

  „Жената в капан“ бе много приятно начало на поредица – без особени завъртяности, но с изчистен и много четивен стил, задвижващ герои, които привличат симпатии. „Убийци на фазани“ продължава в тази посока, а като за трилър липсата на каквато и да е загадка е забележителна – от самото начало виновниците са ясни, но недосегаеми за комисар Карл Мьорк и неговите помощници. А те точно са се увеличили с един – назначена му е крайно нежелана помощничка, която ще комбинира две умения през цялата книга: да издирва ключова информация и хора и да сглабя мебели, тая проклета тегоба.

 14764110  Някой оставя на бюрото на Мьорк информация за кърваво убийство на брат и сестра преди цели двайсет години. Случаят е разрешен, има мъж, който е признал всичко, макар и години след деянието, и е на топло. Какво има да се разследва? Е… доста. Комисарят, който продължава да се разкъсва от желание по психоложката, която бди за менталното му здраве, влиза отново в режим на непокорство и започва да разследва хора, които сякаш имат всичко – богатство, влияние и дебели връзки. Преди много години група богаташки хлапета са се забавлявали по много крайни начини, понастоящем един от групата е в затвора (този със самопризнанието), трима са влезли в елита на обществото, а единственото момиче сред тях се скита бездомна по улиците, интересен контраст, който си има обяснението.

  9521954 Но Кими може да живее в бърлога на гарата, може да другарува само с отчаяна наркоманка, но е всичко друго, но не и безпомощна. Умопомрачена след кошмарни събития, които Мьорк трябва да извади наяве, тя играе собствена игра на котка и мишка с някогашните си съмишленици, а нейната трагична история е това, което е основното в романа, не разкриването на убийствата и всички други престъпления, които ще се появят. Всичко това – гарнирано с опасни ловни навици и неслучайни появи на опасни оръжия.

  13505130._SY475_ Адлер-Улсен движи умело „Убийци на фазани“ по ръба на хумора и трагедията – неговите разследващи са забавни, имат си своит вътрешни крамоли, а Асад определено става все по-подозрителен, в миналото на този младеж има тайни, които ще видим в следващите романи със сигурност. Отчаяните щения на Мьорк по психоложката го правят все по-симпатичен, а отказът му да се подчинява на началниците си, които му забраняват да се рови в решен случай, го води към нови опасни ситуации, от които се измъква далеч не със собствени сили. В заключение мисля, че и този трилър на Юси Адлер-Улсен е приятно четиво от по-лек калибър спрямо другите скандинавски автори.