Сигурно месец мина, откакто изслушах „Улица Консервна“ на любимия Стайнбек, чиито книги съм чел далеч преди да създам този сайт, поради което и тук съм писал само за „Ярко сияние“ и „Към един незнаен бог“. Мисля, че вече споменах, че съм в настроение да слушам любими и познати книги, а всъщност по едно време дори реших да не пиша за нея тук – какъв е смисълът, толкова обичана е тази книга, дори разбрах твърде късно, че е била любимата на мой отишъл си твърде рано приятел. Но нещо ме глождеше и все пак искам да нахвърля няколко думи – барем ако някой още не я е прочел,може би ще го убедя.
Сега всъщност видях, че книгата излиза не кога да е, а 1945 г. – и внезапно тя грейна в различна светлина. Представяте ли си, в последната военна години, сред опустошената планета, сред триумфиращата Америка, която е спомогнала за европейската победа и е наложила волята си в Тихия океан, излиза книга, в която няма нищо военно, има мир, мир в умовете и в сърцата. Има едни тихи, спокойни улички, които Стайнбек е описал с поетично умение, сякаш човек наистина броди по тях. Има едни чудесни образи с различни житейски роли, но обединени в своята добронамереност и човеколюбие, или както прекрасно е казано, те са и „проститутки, сводници, комарджии и негодници“, и „светци и ангели, благочестивци и мъченици“. Кой друг, ако не Стайнбек, може да съгради история, която се движи от шепа пройдохи, които си свиват свой дом в чуждо гнездо и които толкова искат да зарадват свой приятел, че опустошават лабораторията му? Или че леките жени ще имат толкова морална и благонравна роля в живота на едно градче? А един китайски бакалин се примирява да му бъде плащано с жаби – които в големи количества подскачат из страниците, представляващи сигурна зелена валута като долара. Мак и Док, тези две кратки означения не събуждат ли веднага усмивка и спомен за странни разговори, на срещи между два толкова различни свята, които обикновено завършват мирно, но не винаги…
Може да се пише толкова много за тази книга. Сигурен съм, че ако си я бях препрочел, щях да ѝ дам най-висока оценка, просто при слушане част от магията я няма, тук няма значение кой или как чете, просто за мен това са съвсем различни преживявания на текста. „Улица Консервна“ е от вечните прекрасни книги и сега определено се изкушавам дали да не се вдълбоча и в „На изток от рая“, макар че 26-те ѝ часа ми се струват множко. Може би просто ще си хвана книгата и ще я преживея отново, както си трябва.
От същия автор
От същите жанрове
