От своя опит в борбата с пристрастяванията бях научил, че траекторията на човешкия живот често се свежда до няколко ключови момента – решения, които променят съдбата ти. Добре си давах сметка, че моменти като тези не бива да се пропиляват. Те трябва да се уважават, да се сграбчват на всяка цена, защото, ако изобщо настъпят, то е много рядко. Изпиташ ли един от тях, си късметлия. Но ако мигнеш или погледнеш встрани, вратата не просто се затваря, а буквално изчезва. Лично аз за втори път бивах благословен с подобна възможност. Първата бе онзи безценен миг на яснота, предизвикал раздялата ми с алкохола. Гледайки се в огледалото през онази нощ, аз усетих, че порталът се отваря отново. Трябваше да действам.
Дори не помня откъде се появи тази книга. Не е нова, от 2012 г. е, така че не е дошла като предложение от агент. Най-вероятно съм я зърнал в беклистата на някой каталог и съм я вписал в „широкия“ списък за някой Франкфуртски панаир, откъдето съм ѝ издирил правата, поискал съм да я видя и после съм я защитил на редакторски съвет. Бях си наумил, че искам да издам книга в областта на бягането и здравословното хранене, а Рич Рол обещаваше точно това. Но „Ултра здравето“ се оказа много повече от очакваното. Защото това е вдъхновяваща история за мъж, стигнал дъното, оттласнал се от него и полетял отново. И той разказва честно и за хубавото, и за лошото в живота си.
Рич Рол е особена птица – като млад се занимава активно с плуване и постига средно към високо ниво, но попада в капана на алкохола и забавленията. Това бързо го отвежда далеч не само от спортната форма, но и от планираното бъдеще – „Последната година в университета премина като в мъгла. Ослепителна, замайваща поредица от будни нощи, партита, момичета и махмурлуци. Няма защо да крия – бях безразсъден“. Животът му поема в хаотични посоки, има си проблеми и с властите, а близостта с чашката предопределя разочароваща реализация. Стига се не само до Анонимните алкохолици, но и до клиника за лечение на зависимости, а и годежът с едно момиче пропада поради същия проблем.
Но намира изход, среща друго момиче – Джули, за която по-късно се жени на откачена сватбена церемония (има снимки!) и уляга. Уляга дотам, че на четиридесетата си годишнина е понапълнял адвокат, който яде бургери пред телевизора и се задъхва по стълбите. И пак точно този човек броени години по-късно е включен от списанието „Менс Фитнес“ в класацията им за 25-имата мъже в най-добра форма в света – в компанията на Рафаел Надал, Юсейн Болт, Леброн Джеймс и др.
Как става тая работа? Точно това проследява втората половина на „Ултра здравето“. След шока, който се описва в началния абзац горе, той се заема да преизгради себе си, без да засяга най-важното – семейството си. Започва да тича, да тича много. Променя изцяло храненето си, работата си, започва да си спомня спортните навици. И се случва магия, която обаче е достояние само на тези, които са способни да сграбчат живота си така здраво, че той да им се подчини.
Рич Рол говори за надпреварите, в които се спуска, проблемите в тях – първата глава е за едно жестоко падане по време на световния шампионат „Ултрамен“, – успехите и разочарованията. Краят е епичен в буквалния смисъл на думата – със свой приятел се впускат в безпрецедентно предизвикателство – искат да покрият пет дистанции на триатлона „Айрънмен“ за същия брой дни на пет различни хавайски острова. Не успяват – справят се за седем, но и това е непредставимо постижение, което стои като символ на непоколебимата човешка воля.
В края на книгата Рол описва своя хранителен режим, дава любими рецепти, коментира как се подготвя преди и се възстановява след натоварванията.
„Ултра здравето“ е една от най-хубавите изненади, които съм имал като издател. Очаквах да е много по-комерсиална и обща, а тя се оказа лична и много искрена. Рич Рол е наистина изключителен човек точно с всичките си слабости и провали – и надмогването им по пътя към зададената цел. А най-силно ме впечатли, че макар да е обсебен от тичането, плуването и колоездането, той говори с най-голяма топлота за семейството си и тяхната безусловна подкрепа.