За да съм честен, вечната финансова свобода е по-скоро мираж, но може да си купиш известно време и това не е толкова скъпо. Изисква дисциплина, търпение да записваш разходите си, да спестяваш, да инвестираш, да рискуваш в определени ситуации и най-вече да вървиш по своя път, без да се сравняваш с другите.
Преди по-малко от година някъде започнах да чета книги за финансова грамотност от български и чужди автори, като за почти никоя от тях не писах в блога (изключение правят например „Цената на времето“ на Едуард Чансълър и „Цената на бъдещето“ на Джеф Бут), не можех правдиво да ги оценя, нито да предам точно посланията им, особено що се отнася до преводните, които често не ми носеха почти нищо конкретно с информацията си за други реалности. Но една книга ми бе особено полезна в началото, когато нищичко не отбирах (не като сега, когато само почти нищичко не отбирам) – „Умни пари“ на Стойне Василев. Старото ѝ издание от 2018 г. може и да беше изостанало от събитията, които сякаш все по-ударно се струпват отгоре ни, но общото послание за мен беше на първо място честно, на второ – разбираемо, и на трето – вдъхновяващо. Затова и в мига, в който новото сериозно разширено издание се появи, седнах и я прочетох внимателно (добре де, може и да съм прескочил няколко глави, които хич не ме интересуваха), като вече си бях наумил, че трябва да пиша за нея. Просто защото вярвам на този човек и на неговата добросъвестност в област, в която тя е по-често изключение.
Няма да ви преразказвам какво пише в „Умни пари“, но най-малкото смятам за редно да проследя някои от основните теми в реда, в който са и в книгата, които биха могли да заинтригуват дали хора като мен, пълни лаици и в изкарването, и в харченето на пари, и такива, които вече са положили по-устойчиви основи в спестяванията и инвестициите си. На първо място Василев запознава с инструментите за управление на лични финанси като отчетите за приходите и разходите, създаването на месечен бюджет, разбирането какво е актив и пасив и защо те не са винаги ясно отличими като черно и бяло, както и особено важната според мен тема за аварийния фонд, застраховките за живот и имущество, както и неминуемата тема за банките и кредитите. Особено за тях има куп допълнителна информация, която ми се искаше да съм знаел преди години, когато вземах кредити за различни неща.
Ключова част от книгата е посветена на инвестициите – тази област, която винаги ми се е струвала като тъмна Индия и понастоящем само леко ми е просветляла. Василев ясно и без сложна терминология проследява защо и как се инвестира, къде може да се прави, какви правила и ограничения е добре да се спазват на първо време, както и разбулва ред митове и заблуди, които в нашето общество са изключително силни. Особено интересна за мен тема са борсово търгуваните фондове – ETF-ите, но са обяснени и взаимните фондове, както и обширно внимание е отделено на акциите и различните платформи за търговия с ценни книжа. Отделна глава има за инвестициите в недвижими имоти и земеделска земя, в злато и модерните криптовалути, кредитите през P2P платформи, както и малко странното за мен споделено финансиране на имоти.
Неизбежни и много важни са темите за финансовите балони (вижте и „Крахът на парите“ на Лин Алдън за навярно надуващия се в момента), безкрайно опасните измами, които не спират да улавят в мрежите си хора пак и пак, както и малко по малко ставащата актуална и за мен тема за подсигуряване на старините при доказаната невъзможност или отказ на държавата да го прави в достатъчна степен. В края Стойне пише пространно за своя личен път, който води и до сайта https://smartmoney.bg/, и до позицията на един от най-успешните лични финансови съветници у нас, както и множество истории от неговия опит за хора, които не са променили живота си с махване на магическа пръчка, а с конкретни малки стъпки в правилната посока. Иска ми се да вярвам, че и аз съм направил някаква част от тях, но само бъдещето ще покаже дали съм бил прав.
Какво няма в „Умни пари“ – няма преки пътища за забогатяване, нито лесни и следователно безполезни съвети за конкретни акции или изобщо инвестиции, които „със сигурност“ ще донесат печалба. Точно това харесвам в съветите на Стойне Василев и затова съм абониран за неговия седмичен бюлетин и прочетох и първото, и второ издание на книгата му – защото е пределно честен, че нищо лесно няма в процеса по финансово ограмотяване, но че е неизбежен за всеки, който иска да инвестира в бъдещето си, без да се забърква в съмнителни дейности, които обещават чудеса и живот в охолство без усилия и работа.
И едно лично отклонение. В моето детство в Северозапада през 90-те парите бяха кът и се изкарваха много трудно – още тогава видях какво е да работиш изтощителни часове на полето, да преминаваш нощем границата със стоки, които да се продадат в съседна Сърбия за жалка печалба от колкото там дойчемарки се съберат, комбинирах ученето с работа от първия си месец в София, работех и всяко лято и не съжалявам и за миг. Но истината е, че никога не съм знаел как да спестявам пари, камо ли да ги инвестирам в каквото и да е. Просто това беше нещо за „другите“, които имат много пари. Е, Стойне Василев ми показа другата гледна точка – че и с малко пари, но с ум и постоянство, може да промениш настоящето и бъдещето си към добро. И точно затова смятам тази книга за важна отправна точка.
От същите жанрове
