Когато срещнах за първи път Джон Вердън, това се случи с „Не заспивай“, петия роман за Дейв Гърни. И толкова много ми хареса, че бързо прочетох всички предходни, а скоро излезе и последната му засега – „Запали реката“. Със Саймън Бекет се случва абсолютно същото. Отново прочетох първо петия роман с главен герой Дейвид Хънтър, който разбира по-добре мъртвите разложени тела от тези на живите – „Мъртви води“, а сега се връщам към началото и започвам същинското си запознаване с него. „Убийства в Манхам“ полага основите за срещата с този различен герой – преместването му в малко селце, предпазливо запознаване с драмите в миналото му, постепенното му интегриране в местната общност, скоро брутално прекъснато от откриването на един труп.
Защото в тези тихи провинциални селища в британската провинция само една искра сякаш може да подпали бурето с барут.
Това и става. Жестоко измъчвана и убита, жертвата скоро е разпозната, но разследването тъпче на едно място, което силно изнервя местните. Самият Хънтър неминуемо се оказва част от търсенето на убиеца и започва да разкрива експерните си познания в област, която не се радва на особена публична популярност – умението да чете тайните на телата в напреднал процес на разложение. Тук фактологията е реална, Бекет се е обучавал в непознатата за мен доскоро Ферма за трупове в САЩ и не говори празни приказки. Но приказва неща, които не са точно за хора със слаби стомаси.
Скоро още една жена изчезва, а поредицата зловещи знаци вече ясно сочи, че си имат работа с извратен сериен убиец. Селцето застива в ужас, а скоро започва да търси изкупителни жертви – и хората, дошли отвън, се оказват нарочени. Хънтър не успява да опази в тайна отношенията си с разследващите, което не го прави по-популярен, а едно момиче, с което се е сближил, скоро също се оказва на прицел. И става страховито.
И да си кажа, че този път познах наполовина кой е убиецът 🙂 Но начина, по който се случи разкритието, ме удовлетвори, имаше изненада, имаше съспенс и в крайна сметка достатъчно напрежение. „Убийства в Манхам“ е добро начало на серията и скоро ще прочета и останалите – нямам вече никакво съмнение, че ще са настръхващи.