Това, което ме привлече първоначално в „Уравновесеният мозък“, бе авторитетът на проф. Камила Норд – ръководител на лаборатория към Медицинския изследователски съвет, подразделение на Кеймбриджския университет, тя е от онези учени, които активно провеждат експерименти и правят открития, не от тези, които само пишат за тях, каквито са повечето автори в областта на научнопопулярните книги за невронаука и психично здраве. Именно поради тази причина ми е и трудно да класифицирам книгата – тя определено не е лековато четиво за подобряване на психичното здраве с някакви прости съвети, още по-малко е сериозно и тежко научно изследване на менталния баланс и какво го нарушава. Всъщност това е книга преимуществено за това как се прави истинска наука и как всеки въпрос, свързан с човешкия ум и психично здраве, е сложен и не може да му бъде отговорено вкратце – но отговори има и трябва да продължат да бъдат обогатявани.
Норд тръгва от основни въпроси като това откъде идва усещането за благополучие и дори щастие, как всекидневните преживявания – от дребните удоволствия до големите изненади – влияят пряко на психиката ни, и защо при едни хора менталното здраве е по-устойчиво, а при други – крехко. Чрез примери от последните постижения на невронауката и съвременните клинични изследвания тя показва как мозъкът изгражда нашето усещане за удоволствие и страдание, и как дори малки изменения в този механизъм могат да доведат от леки проблеми до тежки психични разстройства. Внимание тя отделя и на тревожността и депресията, които засягат стотици милиони хора по света, както и на факта, че почти всички, които посягат на живота си, имат някаква форма на психичен проблем.
Дори в богатите страни с добре финансирано психично здравеопазване най-добрите ни лечения – психологическата терапия и антидепресантите – действат само при около 50% от хората, загадка, която мотивира много от невронаучните изследвания на психичното здраве при опитите ни да открием по-добри пътища за лечение.
Важно е да се подчертае, че Норд не дава универсална рецепта за добро психично здраве – тя ясно постулира, че всяко човешко същество е уникално, следователно всичко, което изпитваме, е изключително субективно („Тъй като вашата представа за света е уникална за вас, формирана от годините преживявания и съобразно собственото ви генетично устройство, няма една общовалидна рецепта за психично здраве.“). Затова пътищата към по-добро психично здраве са различни за всекиго – от медикаменти и психотерапия до диети, упражнения и нови експериментални методи. Според нея не може да не се акцентира на връзката между тяло и ум: как допаминът, серотонинът или дори чревната и имунната система участват в поддържането на доброто ни психично здраве. Норд споменава още как болестите влияят също пряко на ума: „Засиленото възпаление предизвиква някои от същите когнитивни и мозъчни промени, които се свързват с депресията, променяйки обработката на емоциите и възнаграждението…“ И продължава:
И макар усещането за психично здраве да възниква от процесите в мозъка, самият мозък е тясно свързан с останалото тяло. Ще опиша любопитните нови трудове върху връзката между физическото ни тяло и психичното ни здраве, включително ролята, която играят стомашно-чревната и имунната ни система за психичното здраве. Тази връзка между тялото и мозъка може да е ключова за разбирането как положителните психични състояния като щастието могат да подобрят физическото ни здраве – и защо подобряването на физическото здраве чрез такива дейности като упражненията може да промени психичното здраве.
Норд пише за механизмите на действие на плацебото, спира се обширно на това как действат антидепресантите (съвсем не така, както си мислим), говори за влиянието на другите дроги върху психичното здраве, обяснява и точно как психотерапията променя мозъка по обясним и предвидим дори начин. Особено интересна ми беше главата за мозъчната стимулация чрез електричество, и че всъщност съвременната електроконвулсивна терапия е изключително ефективна, но заради екранизацията на „Полет над кукувиче гнездо“ на Кен Киси тя има ужасна „обществена репутация“ и масово се смята, че “ ЕКТ е опасна, безчовечна и прилагана прекомерно.“ Норд коментира с чувство за хумор:.
Аз съм се подлагала на мозъчна стимулация много пъти. Да бъдеш опитно зайче е неизменна част от битието на невроучения. Днес приятелят ти трябва да изпита нова експериментална установка, така че ти ставаш негов обект; утре разполагаш с готов доброволец за собствения си експеримент.
В края на книгата си тя говори за „психично-здравословен начин на живот“ и как може да бъде постигнат, както и апелира за пълна промяна на парадигмата на грижата за менталното здраве: „Втората належаща промяна е отхвърлянето на старото разделение между „психологическите“ и „физическите“ компоненти на психичното здраве. Този вододел е научно остарял и би могло да се твърди, че е вреден за много хора, чиито преживявания попадат в пресечната точка на това произволно разделение. Всичко „в главата ти“ е реално, измеримо явление. Неща, които изглеждат недостижими и недостижимо трудни (психологическата болка, душевната мъка) могат, посредством науката, да бъдат раздробени, измерени и съответно променени. Нашите преживявания възникват от сложното взаимодействие от входни (онова, което възприемат очите, ушите или тялото ни) и изходни сигнали – очакванията, породени от самия мозък. Това взаимодействие стои в основата на усещанията ни и за физическо, и за психично здраве, както и за болест. Разбирането на проксималните причини, поради които хората изпитват лошо психично или физическо здраве, е ключово за подобряването му.“
В „Уравновесеният мозък“ проф. Камила Норд не дава готови решения, а показва колко е сложна механиката зад психичното здраве. Написана на достъпен и често забавен език, изпълнена с огромно количество истории за ключови експерименти и изследвания, тя може да бъде ценна за хората, които искат да разберат по-добре какво представлява съвременната грижа за психичното здраве, какво и защо работи или не работи като подход. Но също така Норд демонстрира и колко напреднала е съвременната наука в стремежа си да разбере какво причинява проблемите и как да ги лекува.
