Те се караха помежду си, предаваха се, спяха заедно и се изоставяха. Понякога се мразеха и дори беше възможно един от тях да е убиец, но въпреки това в момента вървяха ръка за ръка към погребение и печално напяваха заедно.
Дуетът писатели, подвизаващи се под псевдонима Ники Френч, продължава да ме забавлява – след „Черен понеделник“ (май трябва да продължа с поредицата, а?) и „Нечутата“ беше ред на „Услугата“, заплетен трилър, който протяга корени далеч назад в миналото, за да разцъфти с отровни плодове в настоящето. А една жена, която чудесно е устроила живота си в стройни коловизи, ще загуби всичко съградено, докато една стара любов я сграбчва в мъртвешка хватка.
Зловещо ли звучи? Ами такова си е. Джуд е тази, която е имала всички възможности на света – и до голяма степен се е възползвала от тях в кариерен и личен план, станала е лекар и е сгодена за правилния мъж, с когото планират да градят заедно бъдещето си. Но от миналото внезапно изплува призрак – Лиъм, нейно бивше гадже от гимназията. И нещо повече – човекът, в когото е била лудо влюбена, типичното лошо момче, което може да завърти главата на доброто момиче, разхайтеният бродяга, с когото е била готова да иде до края на света. Връзка, която се е разпаднала внезапно след опасен инцидент с кола и пиян шофьор. Тя е продължила по пътя си нагоре, той по пътя си насам-натам, и само един спомен за пламенна страст все така е мъждукал някъде в сърцето.
И сега този спомен се материализира пред Джуд. Лиъм не се е променил особено, очевидно е имал бурен и не съвсем съобразен със закона живот, и я е открил, за да поиска… Услуга. Точно онази с главна буква от заглавието. При това доста странна – моли я да вземе колата му и да я откара до една вила, след което да го изчака, за да… какво? Не е ясно. Да изживеят още една страстна нощ заедно? Да ѝ каже какво се случва? Или нещо още по-странно? Все едно, Джуд приема да не каже нито дума на годеника си и да му помогне, защото чувства вина, че животът не е бил така благосклонен към него, както към нея. И поема към онази вила. За което горко ще съжалява.
Защото в нощта, в която Джуд го очаква във вилата, Лиъм е убит на съвсем друго място. И тя не просто се оказва на прицела на разследващите, защото кой може да повярва на историята ѝ, че не го е виждала от куп години и просто е помагала на стар приятел, но и като гръм от ясно небе се стоварва информацията, че Лиъм я е назначил за изпълнител на завещанието му. И Джуд трябва да се срещне с майката на детето му и всички странни обитатели на запуснатата къща, която е обитавал. Чудна група особняци, които ще я въвлекат в истински плаващи пясъци от лъжи и тайни, сред които подреденият ѝ живот ще бъде разрушен. И от една услуга се завърта колело от зловещи и драматични събития, от които няма измъкване.
„Услугата“ определено ми допадна заради противоположностите, които сблъсква. Джуд е методичен, подреден и сдържан професионалист, която може да се справи с всичко на своя територия. Но когато е извадена от нея, животът ѝ се оказва без истинска солидна основа и просто рухва – и опитите ѝ да се измъкне, като разбере какво е правил Лиъм в годините, през които не го е виждала, и като опознае близките му, само я завличат още по-надолу в блатото. И измъкването изглежда невъзможно – особено след като чудесно знаем, че сред всички тези странни скици се спотайва и убиец. Но кой е той и защо Лиъм е потърсил някогашната си любима, ей до тая истина си струва да се стигне.