Когато човек е сигурен, че знае каква е Божията воля,
и е решен да я изпълни на всяка цена,
той се превръща в най-опасното създание на този свят.
Малко е да се каже, че чаках с нетърпение да се завърна в средновековния свят на Кен Фолет – преди седем години „Устоите на земята“ неимоверно ме впечатли, но продължението „Свят без край“ не успя толкова – беше си на практика същата книга с по-различни герои. Сега, когато съм затворил и последната от над 900-те страници на „Устои в пламъци“, си мисля колко хубаво нещо е дистанцията на времето. Защото си давам сметка, че и тази трета част не се отличава особено от първата и втората, изключая това, че разпростира действието в няколко държави и дори има морски битки, но героите са си същите абсолютни величини – „добрите“ от първите страници си остават щедри, грижовни, умни и търпеливи до последните, а подобно на тях „лошите“ са коварни, неуморни съзаклятници, кръвожадни и зли същества от началото до края. И всеки си получава заслуженото. 
И все пак след толкова много години прочетох двата тома с голямо удоволствие, макар пътем да съзнавах как Фолет изкуствено разтяга действието, за да обхване най-знаковите събития на епохата – кървавото противопоставяне между католици и протестанти, изгарянето на хора, царуването на Елизабет Тюдор, Вартоломеевата нощ във Франция, опита на Великата испанска армада да покори Англия, заговора на Гай Фокс и много други…
„Устои в пламъци“ обаче повече се родее с любовен и приключенски роман, а не с исторически. Една голяма любов, простряла се през десетилетията, започва от първата страница, минава през смайващи препятствия и изпитания, двама души, разделени от религията си (и двете фракции претендиращи да са „истинското християнство“), които понякога нарочно, понякога неволно се оказват от двете страни на мащабните верско-политически конфликти в западния свят. Около тях се завъртат и още много други отношения, в които се отразява духът на времето – стремителният възход на Нидерландия, която цени просперитета повече от религиозните догми, испанската алчност, която граби Новия свят и излива всичките му богатства във войни из цяла Европа, неспирните конфликти между Англия и Франция, допълнително подклаждани от сложните родствени и религиозни връзки между хората със синя кръв. А сред благородниците неспирно се вклиняват хора със скромно потекло, но решителни, пресметливи и готови на всичко, за да заслужат правото да бъдат част от по-висшите класи.
Както споменах и горе, в този роман Фолет разширява действието повече от предишните, които бяха съсредоточени около Кингсбридж и катедралата, чието изграждане формираше сърцевината на първия том. Има силна линия във Франция, където католиците системно избиват протестанти, а организацията на зловещата Вартоломеевата нощ е приписана на един от най-силните антагонисти в книгата – кариерист и парвеню, който успява като кърлеж да се закачи към една от мощните благороднически фамилии в страната и смучейки от нея, да се издигне нависоко. Фолет обаче ме разочарова с неговата съдба, някак рязко се отказа от цялата линия малко след средата на втория том. Имаше повече потенциал за драматичен завършек тук, но той сякаш внезапно реши да се съсредоточи само върху Англия, за да има място да включи и заговора около Гай Фокс, без да надхвърля броя страници от първия том. Този заговор, от своя страна, пък е под вещото ръководство на въведен още в началото отрицателен образ, който се разви повече от всички останали – и неохотно трябваше да му се възхитя, на фона на досадните положителни герои, които като цяло не еволюираха и на йота, той успя да извоюва свое собствено място в света.
Когато се обърна да излезе, Роло чу как Донал прошепна:
– О, Господи, предадох всички, предадох ги, нали?
Епископ Джулиъс отвърна невъзмутимо:
– Спаси душите им – своята също.
Женските образи в книгата също заемат достойно място – и дори ако изключим кралиците, които обичайно са в центъра на събитията, Фолет въвежда борбени, силни дами, които си извоюват място в този доминиращо мъжки свят. Всяка от тях преминава през кошмарите на подчинението на някой мъж-злодей, но превъзмогва това и си намират място, макар и само за да се отдадат на този, за когото са искали от самото начало.
И все пак във фокуса на романа си остава вярата. И ако в предните две части тя бе и съзидателна, ясно символизирана от катедралата в Кингсбридж, тук тя е еднозначно разрушителна. Всички герои са убедни, че следват волята божия, но и че това ги освобождава от нуждата да спазват заповедите на своя бог – крадат, мамят, убиват, заговорничат, причиняват си един на друг немислими страдания, убедени в своята свещена правота. Това е период на абсолютни безумия в европейските територии, заради които измират стотици хиляди – но религиозните институции така и нито признават своята вина в тези събития, нито в наши дни показват, че са се поучили и смирили. Само идващото Просвещение, появата на хуманизма и атеизма и развитието на науката и технологиите успяха да озаптят озверялостта на религиозната вяра и да я вкарат в някакви приемливи рамки… или просто да я накарат да се натрупва и да избухне в аналогичните на религиозни монархии тоталитарни режими, в които свободата на мисълта и убежденията се наказва най-строго.
„Устои в пламъци“ е хубав приключенски роман, който се вписва в канона на жанра и не го напуска и за миг. Ясни и силни характери го населяват, борят се за своите убеждения, а Кен Фолет умело ги изобразява на фона на най-важните исторически събития от периода – като често им вменява дори основна организаторска роля в тях. Много кръв и болка има по тия страници, но и много щастие и радост от нормалните човешки отношения, когато не са оковани в религиозните догми, които и при католиците, и при протестантите се родеят с откровена идиотщина.
