Преди няколко дни изразих във Всичколандия мнението си “книгите на патерици”. Гневът ми бе провокиран именно от красивата наглед “В капана на глобалния хаос” на Робърт Харви. Подведен от лъскавата корица и големината й, лекомислено я купих и чак когато я почнах установих, че всъщност е издадена през 2003 г. А за такава книга закъснение от 6 години е абсурдно.
На десетки страници се развиват неолиберални терории за ролята на свободния пазар, за САЩ като глобален шериф, за подетата война срещу тероризма, логичен отговор според автора на атентатите от 11.09. Само че става малко смешно като ти обяснява, че Афганистан е победен и поема към демокрация, а американските войници – към къщи, че е ред на Ирак, натъпкан с оръжия за масово поразяване и мощна армия и т.н. Категорично не може да се каже, че авторът казва нещо смислено от гледна точка на настоящия момент. Странно за европейски автор, той е изцяло на американска позиция за всичко.
Положителна черта все пак са обширните разсъждения за световния пазар, конкуренцията, ролята на САЩ, ЕС и Япония в световната икономика и основно страниците, отделени на транснационалните корпорации. Харви развива малко утопични идеи как посочените три най-мощни икономики ще обединят усилията си в постигане на глобален прогрес, ще премахнат митата си и най-важното – ще смирят глобалното хищничество на корпорациите. Той се спира нашироко на тях и недостатъците им, като развива интересна теза за изумителните прилики между корпорациите и комунистическите предприятия като стил на управление, борба между ръководните кадри, склонност към бюрократизиране, мачкане на работниците и други.
Като цяло книгата си заслужава единствено заради тези разсъждения, може би 100 страници от всичките 600. Другото са само общи приказки на тема глобална политика, които са стари, а към времето си са били неправилни.
От същия жанр
