Франц Кафка не може да не те привлича отново и отново, особено ако си се лутал около “Замъка” и си чакал търпеливо “Процесът”. Сега имах възможността да прочета и негови разкази, които ми бяха препоръчани отдавна.
Изумен съм. Ако не знаех автора, едва ли бих ги причислил към творчеството на един и същ човек, сериозно. Толкова са разностранни, толкова объркващи – и в никой случай не правете моята грешка да изгълтате цялата книга наведнъж. Уважете Кафка и отделете разказите в различни дни – тогава мисля, че ще откриете по-добре защо си заслужават.
Какво имаме сред страниците – разстроен огняр на презокеански кораб; странни баща и син с неясни отношения; шедьовърът, дал име на целия сборник, в който сложна машина издълбава върху тялото на осъдения присъдата му; лекар, който затъва в работата си; няколко къси разкази за сбъркани семейни отношения, изкривени до необратимост от перото на Кафка, изключителния “Издържливец нагладуване” и още, и още…
Трудно се пише за разкази, особено толкова многолики. Кафка е явление, което не може да бъде предадено с думи и многословия – просто трябва да бъде прочетен, дори и световете, които създава, да ви се струват нереални и невъзможни. Аз не мисля така – ту тук, ту там съзирам зловещи елементи от неговите писания, основно сред господстващата бюрокрация, убедена в собствената си непреходност и значимост, увлечена в мисия да усложнява живота на всички попаднали в лапите й.