Жанр: Драма, Хумор

Издателство:

Автор: Оливие Бурдо

Оригинално заглавие: En attendant Bojangles, 2016.

Преводач: Росица Ташева

Корица: Мека.

Година на изданието: февруари 2017 г.

Страници: 144

Рейтинг :

Време за четене: 4 минути

Разумът би трябвало да ме подтикне да бягам, да бягам далече от нея.
Истината е, че просто не трябваше да я срещам.

Вземи с безплатна доставка!
Вземи с безплатна доставка!

    Обикновено си отварям бира, като сядам да пиша, но този път си отворих бутилка вино, както си е редно за толкова пивък френски писател. И докато сядам, си спомням с усмивка книгите на Грегоар Делакур („Списъкът с моите желания“ и „Какво поглеждаш най-напред“), които толкова ми допаднаха. И преминавам плавно, като в танц, към „В очакване на Боджангълс“, този красив, топъл, смешнотъжен роман за голямата любов, този роман, в който Оливие Бурдо ми напомни дори за любимия Ромен Гари.

 29967548  Два мъжки гласа се преплитат, за да опишат една жена. Единият е на сина ѝ, другият на баща му, нейния любим. Една жена с различно име всеки ден, с ум, който не следва извивката на света, с душа, която не се спогажда с реалността. Жена от ония, които литературата все обещава…

   И само мъж, който е готов безусловно да я приеме такава, каквато е, ще я има.

Когато срешнах майка му, аз приех един облог, прочетох всички правила, подписах договор, съгласих се с общите условия и се запознах с евентуалните рискове. Не съжалявах за нищо, не можех да съжалявам за тази сладка маргиналност, това вечно презрение към реалността, този среден ръст, показван на условностите, на часовниците, на сезоните, този изплезен език на какво-ще-кажат-хората.

  Не ми се описва какво се случва зад тия 140 странички. Има толкова светлина в началото, толкова магия, чаровен абсурд, флирт между двама души толкова предопределени, че само детският поглед може с простодушие и прямота да описва техния живот, превърнат в танц. Танц, който сутрин започва с ново име и завършва вечерите в бурните забави… и една и съща плоча се върти пак и пак: https://www.youtube.com/watch?v=eAW3y5l6Dm4.

 28527327  Живот като приказка. И внезапно един глас я пресича рязко, гласът на мъжа, който обича. Но който знае истината. И точно в тази истина той доказва себе си и любовта си отвъд всяко съмнение. Как, не ми се споделя, лично е някак.

   Оливие Бурдо не е написал голям, запомнящ се роман, от ония, дето критиката ще прочета и венцеслави след няколко месеца. Написал е кратка, красива любовна история – от ония с възходите и паденията, истинските. Прочетете я, изпейте си я отвътре, изтанцувайте я. Чуйте песента – няколко пъти, има и куп прекрасни кавъри, които също си струват. И си я заобичайте „В очакване на Боджангълс“ като всяка малка свидна любов, която сме имали, но е трябвало да си иде.