Неведнъж съм писал, че за мен Патрик Нес е най-добрият съвремен автор на младежка литература – едно, защото има стихийно въображение и талант, и второ, защото вгражда сериозни и важни теми сред сюжетите си. Теми, за които не всеки е готов да сподели, че го засягат и дори измъчват. Ще спомена само трилогията „Живият хаос“, която препрочетох наскоро, „Часът на чудовището“, „Освен този живот“, „Ние, останалите, просто живеем тук“, всички те засягат по различен начин темата за слабостта и как човек да обитава свят, който я презира.
В подобна посока се развива и „В огън“, кратък роман за драконите, хората и магията, която ги свързва. В света на Сара драконите са нещо обичайно, но всичко останало си е досущ като на нашата планета. Огромните магически създания се делят на няколко вида, около тях се носят много слухове и са обвити в мистерия, те могат да са богове за една религиозна секта, но и нископлатени работници за обикновените хора, които искат да се свърши някоя работа с огън. Точно така и Сара среща дракона Казимир, който баща ѝ наема от немай-къде, но момичето скоро разбира, че той сам я е търсил, защото го води предсказание за предстоящи страховити събития. Един фанатичен убиец е поел на кървав поход, насочван от драконова богиня, която иска да унищожи света – на пътя му стоят ФБР, но и те не знаят с какво си имат работа, дори и армията няма да е достатъчна. В малката ферма на бащата на Сара се фокусират могъщи сили, които засягат не само този свят, в който драконите и хората са успели да постигнат с много труд крехко примирие, а и още един, доста познат нам, в който дракони няма, но това е до време. Апокалипсисът е планиран и както си е редно, наглед нищо не може да го спре.
„В огън“ носи в себе си много потенциал и се изненадах, че Нес е събрал тая история в само 350 страници, не видях и да е начало на поредица. Всъщност истинската история не е за дракони, тя е за любов, за две двойки, които не са приемани от околните и които и в двата случая са разделени от властите, не искам да издавам повече. Патрик Нес дава интересна интерпретация на драконовия мит, допадна ми и неочакваното, но рязко разширение на сюжета, което дойде сякаш от нищото и даде ново измерение на книгата – буквално казано. Това му позволи да даде утеха там, където е най-нужда – точно в това този автор е силен и точно с това неговите книги са така ценни. Той помага на слабите дори когато те вършат злини, защото търси каква болка ги движи и как тя да бъде потушена. Защото всички герои в този роман изгарят в различен вид метафоричен огън и имат нужда от човек до себе си, за да го смирят.
