…когато очите им хлътнали, а скулите изпъкнали, всички мъже станали еднакви, като огледални отражения, а самоличността им била заличена до неузнаваемост от глада и жаждата.
„В сърцето на морето“ на Натаниъл Филбрик ни отвежда към драматичната история на „най-известната морска катастрофа на XIX век“, което именно събитие „вдъхновило Херман Мелвил при написването на най-напрегнатата сцена в романа му „Моби Дик“. Това е трагедията на екипажа на китоловния кораб „Есекс“, потънал сред Тихия океан след неочаквана челна атака на кит, която оставя екипажа в три крехки лодки насред морската пустош. Но преди да ни поведе сред злощастията на тяхната участ, Филбрик има да разкаже още една невероятна история – как съвременният символ на лятно безгрижие остров Нантъкет (където се развиват почти всички любовни романи на Елин Хилдебранд например) се превръща в китоловна столица на света, докато „повечето жители на острова никога през живота си не били виждали жив кит“.
Историята на китоловния занаят на острова е разказана в интересни детайли, в които място намират и коренните жители на острова, племето уампаноаги, както и чернокожите моряци, които биват наемани по корабите с често жалко заплащане. Самият остров е силно религиозен, жителите му са квакери, но това не им пречи да вдигат наздравици като тази, която авторът цитира:
Смърт за всичко живо,
дълъг живот за убиеца,
богатства за жените на моряците,
късмет на смелите китоловци.
След като описва подготовката на „Есекс“, запознава ни с екипажа и особените порядки, с които се сблъскват най-младите моряци, Филбрик както разказва за неговото пътуване в посока нос Хорн и опасностите около преминаването му, така и за китоловния занаят изобщо, като описанията му са изключително колоритни и натуралистични. Той например цитира един очевидец, който казва: „Във варенето на масло има нещо първобитно. Чудновата диващина, която мъчно се поддава на описание. Палубата е опръскана с кръв, а наоколо се издигат огромни купчини месо и китова мас; всичко това заедно със суровите погледи на мъжете, проблясващи на яркочервените пламъци, придава на сцената зловещ вид“.
Истинската история обаче предстои да се развие далеч навътре в Тихия океан, където „Есекс“ търси отдавна изтребените в по-близки води китове. Само за да се превърнат сами в неочаквана плячка на един от тях, който атакува кораба, нещо почти нечувано и необяснимо за тези кротки гиганти. Екипажът се оказва разделен в три лодки, а оцеляването им зависи изцяло от това дали ще стигнат бързо до земя. Куриозно, но поради неоснователни слухове за канибализъм в Таити, те вземат решение „да плават срещу вятъра и да изминат дълъг заобиколен път от няколко хиляди километра, за да намерят цивилизовано пристанище по крайбрежието на Южна Америка“. И се започва една смазваща и покъртителна одисея, в която рядко има мигове на спокойствие като краткия им престой на почти безплодния и безводен остров Хендерсън – и където трима от моряците решават да останат дори, за да не продължават смазващото и почти безнадеждно скитане сред морската шир.
И разбира се, сърцето на историята и сърцето на мрака. Канибализмът. Филбрик пристъпва внимателно към темата, описва как в периода той дори може да се приеме за нещо „обичайно“ при тежки корабокрушения, а особено внимание отделя на разпределението в лодките, качеството на храната преди атаката на кита, чувството за общност между нантъкетските моряци и защо участта на чернокожите моряци е да си отидат първи. В тези страховити страници има какво ли не – включително теглене на жребий кой да умре, и читателят е постоянно разкъсан как да приеме това, което се случва: като пълно морално падение или като разбираемо отстъпление от табуто пред лицето на свирепия глад.
И накрая – спасението за някои. Една от лодките е минала над 4000 км през Тихия океан, тримата останали на острова са също спасени по чудо, а не по-малко интересна е съдбата на оцелелите моряци. Например капитанът получава нов кораб и за негово злощастие той отново става жертва на крушение, а неговият помощник, който има централна роля в книгата, след самоналожено изгнание от острова получава възможност да служи на най-големия китобоен кораб в историята на Нантъкет. Но тук започва още една история – за края на китоловството на острова, което авторът проследява с нужното внимание.
В края Филбрик пише: „Корабокрушението на „Есекс“ не е приключенски разказ. Това е трагедия – една от най-великите истински истории, разказвани някога“. И мога да се съглася с него, заедно с „Пътешествието на „Уейджър“ на Дейвид Гран „В сърцето на морето“ е една от най-покъртителните книги за корабокрушение и оцеляване, които някога съм чел. Тук ще спомена и чудесната „Магелан“ на Стефан Цвайг, както и феноменалния роман „Ние, удавниците“ на Карстен Йенсен, най-добрата художествена творба за моряшкия занаят по мое мнение.
От същите жанрове
