От известно време чакам с нетърпение на български да излезе „Жената в каюта 10“, затова и реших да прочета първата издадена у нас книга на Рут Уеър – „В тъмната гора“. Наглед сюжетът не ми се струваше интригуващ – моминско парти в усамотена модернистична къща в гората, нещата не тръгват хич добре, а после стават направо трагични. Само че ако нещо британските автори могат наистина, то е да създават напрегната атмосфера – и навлизайки под клоните на тази книга, не усетих как вече хич и не исках да се връщам назад. Исках да продължа напред, да открия какво блещука напред в мрака – знаех, че няма да е нещо красиво, повечето спомени не са, но да не се изправиш срещу им е по-болезнено.
Рут Уеър изплита паяжина от събития в настоящето, които се простират далеч в миналото. Действието тече през очите на Нора – успешна, но саможива писателка, която е преживяла голяма болка преди години и още не е успяла да се отърси от нея и да продължи напред. Там тя е оставила приятелите си, училището, близките си – преместила се е внезапно, скъсала е всички връзки и е започнала начисто. Но както всички знаем, можем да намятаме каквито си искаме премени и дори брони в зрелите си години, но неща, които сме преживели като деца и младежи, още свиват сърцето в миг, дори по лицето и сянка да не пробягва. Нора носи в себе си незаздравяла рана и в момента, в който миналото я вика обратно – под формата на покана за моминското парти на някогашната ѝ най-близка приятелка – тази рана се отваря отново. И за броени часове тази рана ще бъде доразкъсвана пак и пак – до степен почти да я убие.
В друга линия, скоро след партито, Нора лежи в болницата с тежки наранявания. Спомените ѝ за последните дни са разкъсани, а пред вратата на болничната ѝ стая стои полицай – не е много сигурно дали я пази като пациент, или като заподозрян в престъпление. Младата жена се унася в спомени и в главата ѝ се проследяват двата дни на моминското парти – гостите, връзките помежду им, съживяването на приятелството ѝ с бляскавата Клеър, обяснението защо е поканена на моминското парти, но не и на сватбата. В усамотената къща в гората се разиграва пиеса по чужди правила, а в навалелия сняг има следи, които никой от хората в къщата не признава да е оставил. Конфликтите между доскорошните непознати, изолирани почти изцяло от света, се задълбочават, а на стената – в ясна препратка към Чехов – има окачена пушка. И тя ще гръмне.
„В тъмната гора“ е камерен и много наситен емоционално роман. Не съм склонен да го характеризирам като трилър, по-скоро е психологическа драма за миналото, което винаги живее в нас – и дори след години може да се протегне, да стисне за шията и да пожелае да завлече обратно в отровната си прегръдка. Сюжетът е относително предвидим, но определено Рут Уеър успява да впримчи вниманието на читателя и да го кара да чете още и още – бях планирал да чета книгата само сутрин в тролея, но вечерта просто не се сдържах и си я довърших. Не ми допадна, че страничните образи останаха недовършени – така и не разбрах какъв емоционален срив е имала кумата на Клеър, защо беше нужен образът на майката, която избяга твърде скоро от къщата, хомосексуалният приятел, който беше сякаш само за цвят в книгата. Наистина фокусът е единствено върху Нора и нейния вътрешен мир – който трябва да бъде разтърсен из основи, за да преживее тя отново болката от миналото – и може би да намери начин да продължи напред.
Макар че след събитията в тази къща сред дърветата нищо не може да бъде нормално.
От същия автор
От същите жанрове
