Оригинално заглавие: The Casual Vacancy

Преводач: Венцислав Венков

Корица: Мека и твърда

Година на изданието: 2012

Страници: 448

Рейтинг :

Време за четене: 7 минути

Поръчай с безплатна доставка.
Поръчай с безплатна доставка.

  Понякога е добре да си tabula rasa. Да, не съм чел многологията за Хари Потър, и в случая този факт ми бе от полза. Прочетох „Вакантен пост“ без каквито и да било предубеждения и очакване отнейде да изскочи очилато хлапе с магична пръчка – напротив, купищата коментари, които се бълвучкаха из мрежата за книгата, ме подготвиха поне за мръсните думички, които не се срещат често в романи с автори жени.

   Дж. К. Роулинг не се церемени много и още на първите страници овакантва поста, около който ще се вихрят войни (през цялото време ми се въртеше ироничната аналогия с железния трон от „Игра на тронове“, в която съм затънал в момента): местният активист, общински съветник, всеобщият любимец на половината град и трън в очите на другата половина – Бари Феърбрадър – предава ненавременно богу дух. И шоуто в забутаното градче Пагфърд започва – не само тази неочаквана смърт, но и старата, обрасла до митология вражда със съседния град за нежелан от никого западнал квартал и наркоманската клиника в него са пресечните точки на конфликта в романа.

   Като затоплен нож в масло – точно така Роулинг въвежда сред пагфърдското общество и неговите най-видни личности. Те са обикновени хора – местният бакалин, който тъкмо ще отваря и кафене, лекарското семейство-индийци, работещ в печатница тарикат-неудачник, зам.-директор на училището с психична болест, майка-наркоманка от западнал квартал… персонажите са разнообразни, но до един описани умело и със замах. А зад всеки от тези възрастни стоят истинските герои – техните деца – на различна възраст, но с обща неудовлетвореност от… ами, всичко, по тийнейджърски. И докато между възрастните начева скрита, преминаваща към явна война за наследството на Феърбрадър, отражението на действията им върху техните деца ще пренесе бойните действия на най-неочакваното място.

    Пълно влизане под кожата – това е силата на този роман, в който действието е на заден план. Роулинг наистина е чудесна разказвачка и уплътнява образите на героите си безукорно. Макар и позициониран в смятаната за тихо и спокойно място английска провинция, „Вакантен пост“ показва вулкана, които може да набира сила под тази привидна идилия. През цялото време романът ми напомняше на „Неизживени спомени“ на Кинг – по подобен начин и там едно кротко градче се сриваше бавно, но сигурно към лудостта, а взаимните номера нямаха край. Но при Краля всичко бе продиктувано от свръхестествено зло, а тук катализатор са единствено провинциалната завист, алчност и мерак за себеизтъкване на фона на околната незначителност.

     Да страдат дечицата, още една аналогия с Кинг, макар и само по името. Увлечени във взаимната борба, възрастните буквално заебават (позволено ми е, ако знаете какви думички използва Роулинг!) своите деца и ги оставят на самотек в добрия случай. В лошия си изкарват на тях личните си демони. А децата от Пагфърд повече от всичко имат нужда от някого до себе си. И са готови на всичко, за да си отмъстят. Най-доброто оръжие е в ръцете им – публичността и анонимността на интернет, която може лесно да удря по най-уязвимите точки, а в малкото градче винаги има достатъчно малки тайни, които могат в миг да съсипят голяма част от репутацията на някого…

    Не очаквайте разделение на добри и лоши. Сред тези страници дишат пълнокръвни хора, които преследват своите амбиции и правят това, което считат за добро за себе си и (понякога) за семействата си. Всеки от тях вижда съперниците си като зли, непълноценни хора, които заслужават поражението си. Всъщност единственият наистина вакантен пост в целия град е на имагинерния добър човек, който да балансира повсевместната взаимна омраза – е, този пост си остава незает изобщо. Всеки срещу всеки, а жертвите от тази борба ще са тези, които най-малко го заслужават.

   В заключение – „Вакантен пост“ определено не е от романите, които чета по принцип. Силно психологически и с малко действие, той вади наяве и критикува доста недъзи на съвременното общество, но истинската му сила според мен е в алармата, която бие за съдбата на децата в семейства, в които родителите са абдикирали от участие в живота им. Роулинг докарва до крайност, до пронизващ крясък тази аларма в образа на Кристъл, дъщерята на наркоманката, която,освен с мизерията, трябва да се бори с аутсайдерския си статус, да се грижи за малкото си братче, което е под постоянна угроза от предаване на социалните власти, да попречи на майка си да се друса, да се справи с онова неясно нещо – секса, и отговорността, която идва с него, и в в крайна сметка затъва в безумието на всичко, което се случва около нея.

   По отношение на мръсния език, който е доста често срещан в книгата – да, сигурно феновете на Потър го приемат негативно, според мен си беше ок, особено като си го представях как звучи на английски. Без него романът би загубил част от вкуса и цвета си. Така че – майната му, ще го преживеете 🙂

Поръчай с безплатна доставка.
Поръчай с безплатна доставка.