След „Рейнско злато“ бе въпрос на време да се върна във вълшебния свят, който Елена Павлова и Петър Станимиров съграждат върху либретото на операта на Рахард Вагнер. Във „Валкирия“, втората част на тетралогията “Пръстенът на нибелунга”, епичните приключения на богове и хора продължават, а любовта е по-важна от всичко, дори от живота след смъртта. В ревюто си за първата част писах за удоволствието, което представлява тази поредица, но и тук държа да кажа, че колегите от „Кибеа“ са създали книги, които покоряват с виртуозната си направа.
Още в началото се срещаме с трите валкирии – красиви и силни, които съпровождат падналите герои до Валхала. Познатият от първата част джуджешки крал – Алберих, похитителят на рейнското злато, пък се готви да встъпи в брак, който ще му осигури много силна позиция. В наглостта си той се опитва да омагьоса дори богинята на земята Йорд, но това е постъпка, която няма да му се размине лесно.
Следва срещата с ранения Загмунд, който страда в близост до леговището на дракона Фафнир. Боли го, че баща му е погинал негероично и няма да получи място на трапезата във Валхала. Но му предстои да разбере, че не часът на смъртта решава съдбата на смъртните…
Любовта му към красивата Зиглина е основната тема, която доминира в книгата. Вижте тази илюстрация вдясно, толкова нежна, толкова приковаваща, Станимиров дарява от своята магия на историята, за да я възвеличае и обезсмърти. И хич не ща и да знам, че малко по-късно след срещата на двамата влюбени се прибира съпругът на Зиглинда, глупавият Хундинг, и драмата започва, за да се насочи към трагедия. Така е в легендите, малцина получават лесно щастието.
Сблъсъкът между Зигмунд и Хундинг е това, което властва във „Валкирия“, но не се съмнявайте, че и валкириите, и боговете имат дейно участие в решаването на този конфликт. А в края се появява и Зигфрид, който е предопределен да промени света. И скоро ще се насоча към едноименната трета част.
