Кредитните карти, масовият въздушен транспорт, глобалният инфопоток. Космическите полети. Нанотехнологиите. Ние създадохме всичко това. А после позволихме на банда неандерталци, идиоти с библии в ръце, да разкъсат всичко това на парчета… Позволихме утайката на собственото ни общество, тъпите лумпени, изпълнени с омраза, страх и болна амбиция, да ни блъснат в шибаната пропаст.
Тая солидна тухличка от години си седи в купчините, дори нямам идея отде съм я придобил, да си призная. И сега ме е яд, че толкова години съм я пропускал. „Вариант 13“ на Ричард Морган е страхотна кросжанрова фантастика/трилър с великолепно обрисуван свят, който придава дълбочина на действието, стилът също е на високо ниво. А като добавим и мрачни свръхмъже, които предизвикват тръпки на ужас в мъжете, както вампира в „Слепоглед“ на Питър Уотс, но и неудържима страст у жените като в средностатистически любовен роман, то забавлението е гарантирано.
Земята след около по-малко от век не е много по-различна, само технологично е дръпнала, но не с много – основното е, че Марс бива тераформиран малко по малко, но условията там са толкова жестоки, че малцина се навиват да идат. Хареса ми, че Морган отдава почит към велики учени и писатели, като именува на тях селища и знакови обекти – Уелс, Бредбъри, Сейгън, Хокинг и други се появяват тук и там и силно се надявам това да се случи наистина. Управлението е силно феминизирано, макар че това ми се стори повече на теория, а обществата, управлявани от мъже, са считани за агресивни и опасни. А, да, и САЩ са се разкъсали, след като религиозниците в юга най-после са си получили своята независимост и право да живеят средновековно мизерно и в съответствие със заблудите си.
Ние не сме като вас. Ние сме гадните. Ние сме склонните към насилие заточеници, вълците единаци, които вие, останалите, сте прогонили и постепенно сте изкоренили от генотипа на расата по времето, когато отглеждането на зърнени култури и уседналият начин на живот са станали популярни.
В това бъдеще основната заплаха са генномодифицираните хора, срещу които има тежък обществен антагонизъм. Сред всички тях се отличават „тринайските“ – ясно изявени алфа мъжкари, които уж са били избити преди двайсетина хиляди години от бавно цивилизоващите се хомо сапиенси. На всичкото отгоре са получили перфектното военно обучение и като цяло са супергерои, от които обикновените мъже настръхват, а жените не могат да им устоят. След като бива установено, че те са напълно неуправляеми, им се поставя избор – или да идат доброволно на Марс, или да бъдат изолирани в лагери. Което се получава с променлив успех.
Сега една от тези тринайски се е върнала на Земята по крайно нетрадиционен начин, включваща смайваща жестокост, канибализъм, разбит космически кораб и развихряща се кървава баня на наглед случайни жертви. Оказали се в чудо, разследващите привличат (разбирай, измъкват от един затвор) друга тринайска, който се е специализирал в това да залавя (по-често ликвидира) такива като него, които не се подчиняват на законите. И се започва голямото преследване и обикаляне на цялата планета в търсене не просто на един сериен убиец, но и на причините за неговото налудничаво поведение.
Сега, гледали сте „Разрушителят“, нали? Аз го гледах наскоро с приятели и все за него се сещах. Тринайските са точно като Снайпс и Сталоун сред онова питомно общество – бушуващи хормони и неудържима агресия. Но това, което ме впечатли във „Вариант 13“, е много добре изградения свят, основно на разкъсаните американски щати, както и на наркокартелите на Земята и на Марс, които не се долюбват особено. Не бях чел досега книга от Ричард Морган и го отчитам като сериозна грешка – ще наваксам, много, много, много добро писане.
От същия автор
От същия жанр
