Жанр: Драма

Издателство:

Автор: Владо Даверов

Корица: Мека

Година на изданието: август 2018 г.

Страници: 108

Рейтинг :

Време за четене: 3 минути

Ozone.bg

В тези очи не се потъваше, а се падаше като в кладенец. И аз паднах.

  Вчера си направих „Вчера“ ден. Първо прочетох бавно и с наслада книгата, после вечерта си пуснах и филма. Вълнуват ме по сходен начин, а и са преплетени така, че не мога да отлича къде започва едното, къде свършва другото. Героите в книгата ми говорят с познати гласове, носят познати и толкова емблематични образи, а сетне във филма репликите дословно от книгата излизат и застават на местата си. Отлики, разбира се, има, но са пренебрежими.

  Страхливо започваме живота си…

  Image_1965158_126Какво има да ви говоря за тая книга? За бунта на младите, за оковите на системата, за преподавателите-надзиратели, за любовта, която променя всичко. За гласа на змията, която носи изкушението, за забранения плод, който внезапно се оказва така достъпен. За времето, което налага клеймо върху тези деца според заслугите на родителите, за жестоката кастова система, прикрита зад пропагандираното всеобщото равенство. Време на крайности.

Десет души! – развика се Найденов. – Най-много десет души на тая окаяна земя имат право да се представят с името си! И те са мъртви! Да не ги тревожим! Колкото до теб, ти си просто някакъв биологичен факт, случаен продукт на случайно увлечение и тъй като няма нито прераждане, нито Бог, аз се явявам в случая нещо като двете, давам ти възможност поне за миг да вдъхнеш от въздуха на вечните, да надникнеш в отвъдното и да прозреш собствената си несъстоятелност.

ORIGINAL-v_tezi_ochi_ne_se_potavashe_a_se_padashe_kato_v_kladenets_i_az_padnah-za_lyubovta_ot_vchera-5 Няма го вече това време. Или? Някои негови черти си остават живи и до днес. И всяко поредно поколение трябва да извърши своя бунт, да заяви присъствието си, без значение дали защото токът е спрял, или като се хванат за ръце двама влюбени. И като цяло важното е да се разпознае тоя порив и в настоящето, и да не бъде съден твърде строго, защото най-лесно е да се прехласваме по бунта на собствените си младини (или тези малко преди нас), но да осъждаме лицемерно този на настоящите млади. Защото хубавото е все вчера и никой не позволява неговото вчера да бъде пипано. Но се живее днес.

    Новото издание е с кадри от филма и хубави скици, но е в неудобен квадратен формат. И все пак корицата най-малкото е тази, която книгата заслужава, за разлика от предишните.