Вдън нещата е смъртта

Преди малко повече от единайсет години прочетох сборника „Свински парчета“ на Христо Кърджилов и написах, че е „безподобно смешна, забавна и, както си е редно, малко тъжна книга“. Малко по-късно имах удоволствието да издам друг негов сборник – „По-тихо от мрак“, за който написах, че в него „няма леки и приятни, развлекателни истории. Има го животът – по-често озъбен, отколкото усмихващ се, има го човешкото – по-често зло, отколкото смирено, има го страхът, който винаги диша близо до нас, особено когато наоколо е по-тихо от мрак…“ Две много различни книги, които обаче ясно показваха, че добре познатият художник умее да пише така, че заслужава да бъде и добре познат писател. Но у нас кратката проза не се радва на особено внимание и навярно това е причината да не се случва. Затова и се зарадвах, когато на последния панаир на книгата видях този негов нов сборник – „Вдън нещата“, в интересен по-голям формат и оживен с черно-бели илюстрации към всеки разказ.

Леко навлизаш в тия страници – но дълбокото е съвсем близо. В кратки и ударни истории Кърджилов повежда на разходка из мрачното в човешката душа – и много смърт има по тия страници, но смърт, която нивга не идва безпричинно. В разказите често има втора история, която някой от героите разказва, и в която се крие същинската сърцевина, а някак ми се иска с няколко думи да засегна богатството от сюжети, които Кърджилов е сбрал, често основани на реални събития, както авторът пише в края. Сборникът започва с история за жена, която дава всичко от себе си за мъж, който я използва, а един друг ще си направи криво сметката, че и той може да получи същите облаги; следва друга за един растящ камък, свързан с християнската митология, и строгото наказание за извършения грях; за едно наследство, което трябва да отиде не при този, на когото се полага, а при този, който го заслужава; за една опасна игра и много по-опасната омая на любовта; за силата на музиката тогава, когато е била недостъпна, и една крайно несполучлива любовна авантюра; за поезията и едно силно отложено отмъщение; за една опасна картина и две очи, които връщат времето назад; за едни хитряги, които се опитват да минат тънко, но си плащат за гаврата с покоя на мъртвите; за силата на операта като изненадващо удачен начин да се оправиш с шумните простаци; за една гадна шега, която преобръща живота на човек; за близката среща със смъртта и още по-близката среща с живота години по-късно; за жената, която вижда неща не от тоя свят и цената, която трябва да плати за дарбата си; за един неочакван запой с неправилната компания и смелостта да отмъстиш за унижението; за едно дарено куче, в което сякаш се е вселило нещо демонично, но който гроб копае…; за мъжките компании и едно предизвикателство, което ще осветли повече от нужното в техните отношения; за неочаквана среща с жена от друго време и друг свят; за един работяга, който пази тайна от миналото в себе си; история за любовта към животните и един мъж, който прави всичко за тях; за едни алкохолни кражби и обещаното отмъщение, което може да е отложено, но не може да бъде спряно; наелектризирана история, в която животът виси на косъм, но в крайна сметка смъртта идва за когото сама е решила; за пиколото, което намира добър начин да си изкарва добри бакшиши, но да ги опази е по-сложно; за едни ябълки и обсебване от сатаната; за един препариран орел и затрупаните семейни спомени, които трябва да излязат наяве; за солта, която може да каже всичко за някого, но не и да го предпази от кошмар.

Виждате – животът, гледан не в криво, а в съвсем право и безхитростно огледало, защото Христо Кърджилов умее като никой друг да разказва делнични истории, които сякаш се случват в съседния вход или най-далеч на съседната улица, а чини ми се, че с някои точно това е и станало.

И не спирам да си мисля за това заглавие… „Вдън нещата“. Толкова сме свикнали след „вдън“ да следва само „гората“, а колко интересно звучи така. Вдън нещата е само смъртта, неумолима и търпелива. И в този сборник тя често заявява своето. А където я няма, пък властва времето. Което е само другата ѝ маска.