Отдавна се каня за тази среща с Лий Чайлд. Както и при доста от другите трилърови автори, бе невъзможно да не се бухна сред някоя дълга поредица с популярен главен герой. Специално за „Вечерен курс“ чух доста разнопосочни мнения, но пък книгата ми хареса много, дори не толкова сюжетната завръзка, колкото пътищата, които водеха към кулминацията – бяха добре изградени и подробно описани, изключая няколко момента, в които интуицията на „добрите“ им помагаше да излязат от задънената улица.
Накратко. Небезизвестният Джак Ричър точно е приключил гадна мисия на Балканите, за което е получил поредния си медал, предназначен да подпечата мълчанието му. В този момент вместо на нова мисия, е изпратен на обучение. Разбира се, скоро се оказва, че това е само прикритие, защото проблемът, с който трябва да се захване, е деликатен. Внедрен агент на службите в Германия е чул, че незнаен американец иска 100 милиона долара за нещо от куриер на близкоизточни терористи. Проблемът е сложен – какво може да се купи за толкова много пари? Джак Ричър и други агенти (които почти нямат роля в книгата) се втурват да търсят под дърво и камък какво се случва, подозирайки – с основание – че ако не открият американеца и стоката му, ще стане напечено.
Лий Чайлд разхожда играчите си по дъската със завидно майсторство, не усещах как отлитат страниците, а разследването ту напредва, ту замира или поема в грешна посока. Изключително много ми допадна допълнителната линия с неонацистите, които жадуват да изгонят американските „окупатори“ и пак да поемат агресивен политически курс – точно този елемент направи трилъра още по-интересен, защото заплиташе допълнително конците. Буквално до края не е ясно каква е тази толкова скъпа стока, но си струва изчакването. Единствено като кръпка ми стоеше любовната линия, която се намесваше в най-опасните моменти, но малко пикантерия явно е неизбежна.
„Вечерен курс“ определено ме запали по Чайлд и ако, както мнозина твърдят, това му е по-слабите книги, само предвкусвам какво ме очаква. Сигурно ще продължа с новата книга с разкази за Ричър – „Без второ име“.
