Русе отпреди век оживява във „Вечерна сватба“

Човекът се оказал най-тъжното нещо на тази земя.

След съкровеното преживяване, наречено „На два гласа“, скоро се зачетох в още един сборник от великолепния разказвач Иван Станков – „Вечерна сватба“. Историите му са се понесли по течението на достолепния Дунав и са акостирали в Русе някъде през годините между двете световни войни, като в разказите присъства логично само първата, „Европейската“, както я наричат героите, но предчувствията за следващата неумолимо витаят: „Войната никога не свършвала, викали, и няма да свърши, само си почивала. Докато смъртта посъберяла сили.“

Девет истории за любов е събрал Станков, любов различна и страшна понякога, но толкова позната нам, „защото любовта няма никакво отношение към годините и вековете“, пише той. Тук ще срещнете момчето, което се изолира от света и от хората, „орисията на човека е да тъгува по детството – ама на, той го заобиколи“, а на една прикована към брега гемия чувствата ще променят всичко; ще крачите по улиците с дамата с най-модерните премени, която „беше навсякъде, дето имаше нужда от жена, която да не може да бъде сравнявана“ – и точно тя ще открадне сърцето на крадеца на рокли; ще срещнете баба Кера, дето говори с мъртвите, която прибира страховете на хората и отнема им чувството за вина; ще чуете зова на сирените в музиката сред столицата, където джазът ще се окаже скъпо удоволствие, за което цената е прекомерно висока;  ще повървите редом с първия коминочистач в света, избран за кмет, а след това заедно с една роза за пет лева ще си купите и „чувство за болна, но сладка свобода, която го развързваше целия“; ще проследите трагичната история с проклятието на махленското приятелство и лошо направената магия; и ще последвате герои, които трупат любов, както красиво го е казал авторът, докато мечтата да искаш да виждаш някого и сутрин, и обед, и вечер се преобразява в мъка. И всичко това, събрано в края в една шепа и в един център на малък свят, направен от едно изгубено в живота момиче и от нейния куфар.

Отглас от други, по-прости, но по-драматични сякаш времена е „Вечерна сватба“. Няма как да не се прозре същинският главен герой в сборника – самият град Русе със своята горда европейска осанка и усещане за принадлежност към по-широкия свят, който се чува и вижда по улиците и в думите на героите. Да, това са истории за любов, понякога пламенна, понякога трагична, понякога просто останала едничко въжделение – защото, както пише Станков, „от любовта, както и от смъртта, изход няма“.