Разминахме се преди години с „Вечерята“ на Херман Кох, никога не смогвам с издаваните от „Колибри“ книги, винаги има нови и нови интересни, които се трупат. Но пък Storytel ми дадоха възможност да чуя романа – и разбрах, че съм сгрешил. Защото тази камерна драма, която съчетава семейна трагедия с политическа сатира, наистина си заслужава четенето/слушането.
Една вечеря между двама братя и техните съпруги. Мястото е елитен ресторант – обстановката, менюто, обслужването, хората по другите маси, всички те имат своята роля в пиесата, която поставя Кох пред очите ни. Единият брат е популярен политик, чиято личност естествено привлича неотклонно вниманието, а другият е изпълнен с неприязън от годините, в които следи кариерата на брат си. И не може да скрие почудата си как човек, който познава като изключително елементарен и недостоен, омайва избирателите с такава лекота. Алкохол, предястия, основно… обичайните етапи на една вечеря са разделителните линии, които Кох поставя в своя роман, за да очертае преминаването от елегантна гастрономично-политическа сатира към ясно очертан конфликт и вероятна трагедия в края. Защото докато двете семейства правят всичко по силите си да запазят привидната нормалност на това споделено ядене, то малко по малко авторът разкрива истинската причина да се срещнат.
Синовете им са извършили нещо кошмарно. И това им деяние засяга всеки един, защото е попаднало в прицела на общественото внимание. Масата става непоносима за всички освен политика – всички по един или друг начин се стремят да се отдалечат от нея, като от предварително издадена присъда и нейното гилотинно изпълнение, но им се налага да се върнат. Кох умело задълбава в темата за отговорността и на какво са готови родителите, за да защитят децата си. И какво се случва, когато децата вече не са невинни ангелчета, а са извършили такова деяние, което ще бележи всички около тях завинаги?
„Вечерята“ е абсолютно непредвидим роман, това ми допадна силно. Привидната летаргия, с която се развива, честите прехвърляния към миналото, които очертават пътищата, които водят всеки един до тази маса, подробностите около тази вечеря, която няма как да не бъде свързана с онази последна вечеря преди предателството и драмата на кръста, всичко е конструирано интелигентно и ненатрапчиво. И когато вече ножът се забива в сърцевината на извършеното от децата и възрастните се изправят пред своите разголени същности – отвъд всички привидности, които са поддържали досега с все сила, трябва да се взимат решения, които никак не подобават на тази вечеря в елитен ресторант. Защото цивилизацията – това е точно това действие в пълния ми смисъл: ритуал, който свързва хилядолетията с пещерните ни предци.
Същевременно политическият контекст не може да бъде подминат. Любопитно ми е дали и на други образът на политика е напомнил на този на нашия несменяем министър-председател и неоспоримото му умение да говори и да се държи като човек от народа. И че всъщност само това е важното, същността няма никакво значение.
На този линк може да се регистрирате за един месец безплатно слушане на всичко в Storytel.
От същия жанр
