Погълнах на един дъх прекрасната книга „Вечната война” на американския фантаст Джо Холдеман. Великолепно четиво, често сравнявано с „Параграф 22” на Джоузеф Хелър, но далеч по-тънко и четивно.
Героят Мандела също си има сериозни проблеми с военните власти, които са го хванали в клещите си и векове наред (буквално) не го пускат, и той лети през черни дупки към далечни планети, за да се сражава срещу загадъчната раса на тауранците. Тези му пътешествия отнемат месеци и години, но заради теорията на относителността през това време на Земята минават векове. При всяко свое връщане той открива различен свят, но армията не допуска и най-малък шанс той да се впише в него, а с ред методи го връща обратно в строя. И така до края на книгата, когато той се бие рамо до рамо с пра-пра-пра… внуците си, вече доста различни като мислене и (основно) сексуалност.
В крайна сметка излиза, че войната е една огромна грешка, че е провокирана от земните военни, които съзнателно са лъгали, че тауранците са нападнали първи. Поне в този показател романът в безумно реалистичен, поне по отношение на действията на „мироносците” САЩ – Първа и Втора световни войни, Виетнам, Афганистан, Ирак… поредица от фалшиви и изработени провокации, за да бъде употребена сила под маската на защитата. Вярвам, че и Холдеман е на това мнение, доколкото книгата му е пропита с пълно презрение към армията и порядките в нея.
Той има диплома по физика и астрономия от университета в Мериленд. След това е мобилизиран и участва във войната във Виетнам, където е ранен и получава орден „Пурпурно сърце”. През 1975 г. завършва изящни изкуства в университета в щат Айова и до ден днешен се занимава с рисуване.
Романът „Вечната война” по неговите думи е отхвърлен от 18 издатели, преди някой да се съгласи да го издаде. През 1975 г. печели „Небюла”, а на следващата и „Хюго” за него.
Книгата е написана в отговор на разочароващия според мен „Звездни рейнджъри” на друг ветеран от Виетнам – Робърт Хайнлайн, който лично аз обожавам заради великия „Странник в странна страна”. В първото произведение милитаризмът е описан като висша ценност и формиращ фактор за живота, което Холдеман разжалва безжалостно.
Книгата си заслужава. Някой може да пожелае да я прочете само като леко удоволствие – става. Друг ще потърси обоснован антимилитаризъм – ще намери. Трети ще иска логично изградени бъдещи светове – и това е налице.
„Вечната война” е вечен роман.