Потапянето в света на Борис Априлов е като внезапно пътуване във времето – слизаш от скоростното влакче на повечето съвременни книги, особено трилърите, които така обичам, и се качваш в богато украсен вагон, в който се движиш бавно и в удобство към целта си. „Великата суета“ е роман за твореца и за неговите лица, неговите маски, които избира да надява пред света, ако търси признанието му, или за отказа от тях, ако живее само за изкуството си. Всяко време има богат избор от такива – едните обикновено са известните и тачените сега, другите са тези, които ще бъдат помнени след век-два.
Сюжетът се потапя в сюрреализма още от първото изречение – един скулптор се излежава на полянка, когато непознат мъж го потупва по рамото и му казва, че му подарява… шейсетима мъже, които чакат наблизо. От тоя абсурд се започва трагикомичната история на скулптора, който добре се е разположил в своето време – изпълнява държавни поръчки, името му е известно, има неангажиращи връзки с красиви жени, а в него е надлежно потисната истинската му страст да е живописец. И истинската му страст да живее, а не да живурка.
Шейсетима и кусур мъже наистина го очакват в гората. Красиви, силни, горди, същи митологични герои, които се задоволяват с малко храна (наложителна за сюжета дреболия, иначе героят щеше да се види в чудо да ги изхранва) и са наистина готови да следват всяка негова заповед. Мъже като глина, които могат да бъдат превърнати във всичко – и скулпторът наистина се опитва да ги вае в една или друга посока, докато се бори с желанието да се отърве от тях и да продължи спокойния си живот. А в него няколко жени си оспорват вниманието му по един или друг начин – как по-добре може да се погали суетата на застаряващия творец?
Многоликата tabula rasa постепенно започва да се разслоява на индивиди с различни наклонности – и един от тях се оказва изключтелен художник (двама пък са с фашистки наклонности, има от всичко по малко). И склупторът се оказва впримчен в капана на изкуството, което жадува да е негово собствено – онова признание, което ще му осигури славата и след век-две, не само сега. Но цената е най-високата.
„Великата суета“ е истински водовъртеж – започва бавно, неясно, както казах, сюрреалистично, преди да забърза постепенно темпо, да преобърне изцяло един мъж и да го накара да изработи собствени норми за морал и грях. Защото шейсетимата му верни поданици, както и неговите обожателки, са материалът, с който може да се съгради различен живот и различно бъдеще – но дадено ли е всекиму да понесе тази отговорност? А около този благодатен за драма и трагедия материал Борис Априлов прави и скрита картина на своето общество, на своето време, на неговите недъзи и кусури, на това, че покварява с лекота творците и ги подкупва евтино да продават таланта си.
Росица Чернокожева прави психоаналитична дисекция на романа в „Liternet“.
От същия автор
От същия жанр
