Представям ви малък откъс от книгата с интервюта с Бернар Пиво – „Професия читател“. Приготвил съм и още два негови текста по отношение размножаването при книгите и способността им да се местят или напускат безвъзвратно библиотеката.
„Книгите са безпощадни завоеватели. На глед нищо и никакви, с безкрайно търпение и все по-многобройни, те окупират пространството. Скоро започват да излизат от рамките на библиотеката. Подобно на множествата охлюви в романите на Патриша Хейсмит започват да се катерят по стените, стигат таваните, настаняват се върху камините, масите, масичките, превземат ъглите, проникват в гардеробите, скриновете и сандъците, а когато лежат на земята, се размножават по мокета или върху плочките в нестабилни и дръзки купчини.
Няма помещение, забранено за книгите. Нищо не може да им се опре. Ония, които не успяват да достигнат салона, кабинета или стаята, се задоволяват с тоалетните, килерите, коридорите и дори тесните тъмни помещения, в които стоят картофите, бурканите с конфитюр, запечатаното в восък вино и кълбетата с конци. Съжителстват с паяците. Не са алергични към прах. Групирани, притиснати една о друга, те притежават стабилността и устойчивостта на неолитните побити камъни. Преди време мишките ги гризяха, но почти всички се отказаха поради безчислеността на множащите се корици. Мишките са доказателството, че прекомерното натрупване на печатен текст може да обезкуражи всеки.
С течение на времето книгите се превърнаха във свирепи колонизатори. Те непрекъснато лакомо поглъщаха пространството; ненаситността им се появяваше толкова по-резултатно, тъй като беше безмълвна и понеже бавните им, узурпаторски набези се извършваха под вдъхващата доверие маска на културата и с благословията на професорското тяло. Истинската амбиция на книгите е да прогонят хората от библиотеките и от къщите им, да окупират цялата територия, за да си устроят грандиозно и уединено пиршество.
…
Невъзможно е тук да изброя всички хитрини, които книгите използват, за да наложат присъствието си. Понякога ласкаят сърцето (по-късно отново ще пожелаеш да ме прочетеш), а понякога – разума (ще имаш нужда да се консултираш с мене). За развлечение или за справка, за удоволствие или за работа, за забавление или за тълкуване – винаги намират добър мотив, за да поискаме да останат. Нещастният твърде сантиментален читател!“
От същия автор
От същия жанр
