Още като видях корицата на „Великите книги, които никога няма да прочетете“, знаех, че ще се чете – и това, което е събрал Бърнард Ричардс, никак не разочарова. Изданието е истинска енциклопедия, която събира огромно количество информация за познати и не толкова (поне у нас) писатели, за техния живот и перипетии, а фокусът, разбира се, е върху техни творби, които са изгубени, не са завършени и като цяло са само несбъдната мечта за запалените им почитатели – и само като намигване са добавени вероятности те да се появяват или някой да ги довърши. Допадна ми идеята да се създадат проектокорици на тези книги, които ги няма, следвайки стилистиката на други техни творби.
Ще спомена само няколко от книгите, които са разгледани в книгата, за да добиете представа: „Синдинтън“ на Джейн Остин, роман на Карл Маркс – „Скорпион и Феликс“, „Фарът“ на Едгар Алън По, продължения на „Мъртви души“ на Николай Гогол, „Островът на кръста“ на Хърман Мелвил, разбира се, „Загадката на Едуин Друд“ на Чарлз Дикенс, „Тайнственият непознат“ на Марк Твен, „Любовта на последния магнат“ на Франсис Скот Фицджералд, „Пудъл Спрингс“ на Реймънд Чандлър, „Къщата на улица Валю“ на Стивън Кинг, „Градът на фонтаните“ на Майкъл Шейбон, автобиографичната „Принцът мекотело“ на Хънтър С. Томпсън, „Ако Господ беше жив днес“ на Кърт Вонегът – и още, и още, десетки интересни истории пълнят тези пълноцветни страници, в които всеки отдаден читател ще открие по нещо за себе си, за което да съжалява, че няма да прочете. Прекрасно допълнение са двете глави за български автори, написани от редактора Владимир Н. Трифонов – за „Ахилесова пета“ на Димитър Димов и „Баронови“ на Ивайло Петров.
Някак мислех, че „Великите книги, които никога няма да прочетете“ ще е една тъжна книга, или поне, че ще ми донесе по-скоро минорни емоции, но това не е така – провалите и загубите са част от живота и това се отнася и до великите автори, те са част от пътя им и от аурата, която се запазва около техните имена. И както ги обичаме заради книгите, които са ни оставили, така и можем само да си помечтаем какви ли са щели да бъдат тези, които не са стигнали до нас.
Още по темата
