Всяка поредна класика, която публикуваме с логото на Deja Book, разширява литературния хоризонт у нас – наистина необяснимо ми е как толкова десетилетия не бяха издавани „Кралят в жълто“ на Робърт У. Чеймбърс и „Монахът“ на Матю Грегъри Луис, нямаше пълни преводи по първи издания на „Дракула“ на Брам Стокър и „Мемоарите на една лека жена“ на Джон Клилънс (дори няма да споменавам ония приказки, че пак ще настане пандемониум, какъвто дори и тези иначе доста диаболични автори не са си представяли :)). В тази достойна поредица се нарежда най-сетне и новелата „Великият бог Пан“ на Артър Макън, едно от най-влиятелните произведения в готическата литература, повлияло на ред знакови автори, които всички обичаме – Х. Ф. Лъвкрафт, Оскар Уайлд, Хорхе Луис Борхес, Стивън Кинг (той пък от какво ли не се е повлиял, си мисля в последно време) и т.н.
Книгата е доста кратка, по-малко от стотина странички, и започва по най-добрия възможен начин – научен експеримент, при който на една жена се прави мозъчна операция, която да свали булото от очите ѝ, което пречи да види светът отвъд нашия. Експериментът се проваля – или е успешен според гледната точка – тя губи своя разум при досега с тая реалност, която не бива да бъде видяна от човешкия взор. Тези селения са непосилни за нашия разум.
След това Артър Макън проследява няколко отделни сюжетни ручея, които се вливат в обща река – години по-късно един от свидетелите на операцията научава за жена, която оказва мистериозно влияние върху децата и често ги води на разходки в гората – едно от момичетата, което я е придружавало, претърпява инцидент, след който и изчезва безследно. Сетне един мъж е открит на улицата от негов стар приятел, и споделя как неговата съпруга е погромила живота му, а сетне е изчезнала в посока друг континент. В крайна сметка действието се пренася в Лондон, където поредица от богаташи се самоубиват по неясни причини. Всичко това е свързано с оная злощастна операция в началото – но как и защо, това ще трябва да научите от самия Артър Макън, както и от предговора и бележките на преводача Слави Ганев, който с обичайната си вещина поставя творбата в нужния литературен контекст.
„Великият бог Пан“ носи чудесния привкус на готическите истории, а на мен ми напомняше силно и на Артър Конан Дойл и неговия герой Шерлок Холмс, чиито детективски случаи излизат в същия период. Макън създава жива творба, в която преплита своето детско увлечение по римската култура, смесва паганистичните вярвния с мистицизма, типичен за епохата, и дълбае в подсъзнателния ужас, който винаги е бил по-могъщ от натуралистичните кървища. Наистина съм горд, че допринесохме и с тази книга за издаваната у нас класика и благодаря и на Благой Иванов, който не я забрави през тия години, на Слави, който става все по-добър с всеки превод, на Ганка Филиповска за редакцията, на Христо Чуков за смайващата корица и на Стоян Атанасов за перфектния шрифт и предпечатна подготовка на корицата.
И сам за себе си се питам кой ме ужасява повече – Кралят в жълто или богът Пан… или са две лица на едно и също върховно зло, което пронизва творбите на ужаса на различни писатели?
От същите жанрове
