Всякакви кървави трилъри изчетох в последните години – нерядко в тях авторите садистично описват немислими изродщини, но никой не е успявал досега да се чувствам така неудобно, както Ейдриън Маккинти във „Веригата“. Има нещо наистина перфидно зловещо в това обикновен, добър човек да отвлече дете и да е готов да го убие, за да не загуби своето. И да разбере, че е способен на всичко, наистина всичко, каквито и задръжки да си е мислел, че притежава.
Следя този трилър от момента, в който излезе новината за него. Идеята за подобно верижно предаване на щафетата на злото не е нова, но поне аз за първи път имам досег с нейното развитие в роман. Схемата е проста – телефонът звъни с непознат номер, отсреща променен глас ти казва, че детето ти е отвлечено. Бързо трябва да платиш голяма сума, но с това кошмарът далеч не свършва. На свой ред трябва да отвлечеш друго дете, което да задържиш като пленник, докато родителите му платят сумата. Тогава твоето бива освободено, а ти освобождаваш това, което държиш, след като следващите по веригата отвлекат своята жертва. А над всички тях кукловодите само следят да няма прекъсване – и налагат жестоки наказания, ако това се случи. И още нещо – веднъж станал част от Веригата, не можеш да се откачиш, може да те пратят да нараниш непознат човек във всеки един момент. Защото знаеш – ти и детето ти сте били и оставате мишена на непонятните властелини на Веригата. Как се живее с това?
Маккинти ни въвежда някъде във Веригата, далеч след началото ѝ . Рейчъл О’Нийл е борбена жена, която гледа сама детето си, а е и успяла да пребори рака. Сега обаче ѝ предстои най-страховитата битка – дъщеря ѝ Кайли е отвлечена, а Веригата иска от нея да плати доста пари и да отвлече дете на свой ред. И кошмарът започва.
Няма да навлизам в подробности какво се случва с Рейчъл и дъщеря ѝ, както и какви други лица се намесват. Маккинти проследява щателно как майката осъзнава на какво е готова в името на дъщеря си. И какво ѝ се налага да извърши. Линията с момичето също е много интересна, с разлома кога е силна и смела и кога се превръща в жертва. Проблемна за мен бе втората част на книгата, твърде претупана и нагласена ми се стори. Да, Веригата трябваше да бъде предизвикана, но изборът на Маккинти как това да се случи беше лековат за внимателно организирано начинание като това. Все пак смятам, че „Веригата“ е добър трилър, който не знам как би се понравил на родители обаче, твърде страховито реално е това, което Маккинти описва, но и в това е мрачното му очарование, разбира се.
От същия жанр
