Продължавам с едно крайно приятно занимание – наваксването с романи на Джон Гришам, които почти всички са прочели преди двайсетина-трийсет години. „Версия Пеликан“ е от първите негови книги, издадени у нас, и полагат основите на една легенда. И макар да смятам, че този роман не може да се сравнява с „Братята“ и „Ударът“, то не може да му се отрече, че е едно чудесно прекарано време.
Историята накратко, като за човек, който открива топлата вода. В рамките на броени часове са убити двама от несменяемите членове на Върховния съд. Единият е вероятно най-прочутият, тачен и мразен съдия в държавата, на преклонна възраст и с постоянна нужда от помощ. Другият пък крие своите тайни и не е случайно, че е убит в кино, в което се прожектират порно филми. И двамата обаче са ликвидирани по перфектен начин – без следи и улики. И май само един човек на планетата може това – но той е недосегаем професионалист, чиито услуги струват баснословни суми. Но някой все пак ги е платил. Въпросът е – защо?
Докато службите се лутат в догадки, а президентът прави високопарни изявления, докато в лични разговори трудно скрива задоволството си, защото най-после може да назначи свой тип хора във Върховния съд, една красива студентка се натъква на следа. От чисто любопитство тя развива своята догадка, а нейният преподавател и любовник прави грешката да предаде към властите тази нейна идея. И дава началото на гръмотевични събития, които изпращат студентката в отчаяно бягство, преследвана и от неуловимия убиец, и от властите. И само един смел журналист може да ѝ помогне с цената на риск за живота си.
Сюжетът на „Версия Пеликан“, както е видно, е доволно клиширан и предвидим, но Гришам го задвижва със своето майсторство. Дори не усетих как отлетя книгата, а не е като да не е почти 500 страници. Добър трилър с постоянно напрежение, в който знаеш пределно добре какво ще се случи в общи линии, но четеш заради самото удоволствие от навързването на събитията, от сблъсъка между доброто и злото и неизбежното разплащане на сметки. Между другото, образът на президента силно прилича на настоящото бедствие в Белия дом, доста забавно 🙂
Сега следва „Клиентът“, а след него съм си спретнал една хубава купчинка романи на Лий Чайлд, Майкъл Крайтън, Нелсън Демил, Джефри Арчър, Ю Несбьо и Саймън Бекет. Лято, бе!
