Непресъхващата жизненост на разказите на О. Хенри е наистина впечатляваща. Над век след написването им, в превод от 1970 г., осезаемо различен от езика, на който те биха били преведени днес, те продължават да носят живителна струя хумор от друго време и друг свят.
В тези разкази добрите и лошите често подменят местата си, а последните изречения винаги завъртат нещата в различна посока. Поуки се сипят на парцали, а големи суми често сменят собствениците си – и рядко това се случва срещу честен труд. Безскрупулни шмекери са поели набирането на данък „глупост“, но и нерядко сами плащат за хитростта си – справедливостта има много лица и те не винаги съвпадат със закона.
Има си ония душетрепетни моменти, които в друго време на годината бих сметнал вероятно за лигави, като решението на закоравелия касоразбивач да захвърли бъдещето си, за да спаси малко дете със специфичните си умения. Или когато обигран престъпник завърта съвършено замислената далавера, преди да реши да постъпи правилно, каквото и да му коства това. Някои от престъпните тактики, които открих в книгата, ми спомниха за подобни аналози в други, писани десетилетия по-късно – примерно трикът, с който един кмет олеква с 250 долара (голяма сума за времето си, да не забравяме това), е повторен почти дословно от героите на Скот Линч в „Лъжите на Локи Ламора“. И разбирам, че колкото повече чете човек, толкова по-малко неща ще го изненадват. Литературата, както човешкото въображение, е само привидно неизчерпаема.
Сборникът „Весели разкази“ е отглас от друга епоха, но толкова очарователен и жизнен. Наивност, доброта, ценности, но и онова дяволито чувство за хумор, което е познато и от нашите народни приказки – когато обикновеният човек от народа подлъгва с лекота богатия надут пуяк. О. Хенри описва отминали времена, но хората са си същите – готови да повярват на всеки омайно говорещ чаровник, който ще им продаде магически лек или надежда за лесно забогатяване.
Силно препоръчвам.
От същия автор
От същия жанр
