Жанр: Криминален

Издателство:

Автор: Лора Лазар

Корица: Деница Трифонова, мека.

Година на изданието: октомври 2013 г.

Страници: 312

Рейтинг :

Време за четене: 4 минути

     Вече се отказах да засаждам и поливам очаквания, когато ми предстои да чета ръкопис на нова книга на Лора Лазар. От „Грешният квартал“ ми е тръгнало да ме изненадва приятно, после в „Убиец назаем“ пое в съвсем друга посока, а пътем, прочитайки „Чашата на проклятието“ и „Небеса от грях“, се получи идентично положение – мисля, че ще чета едно, а тя го завърта в съвсем друга, и все хубава посока. Когато по време на Алеята на книгата във Варна получих файла на „Веселото гробище“, се позачудих каква ли ще е тематиката, но най-малко съм очаквал шантаво село, населено от абсурдни скици. И то не просто село, а колоритен отломък от някаква друга вселена, в която реалността сякаш не важи, тя е отвъд планината и следователно съществуването й е под подозрение.

   Всъщност романът, независимо от криминалната си окраска, е гротеска, подобно на други чудесни книги, които прочетох в последно време – „Рицарите на празната чаша“ на Костадин Костадинов,  “Кокошият рай” на Дан Лунгу и “Какво е мъж без мустаци” на Анте Томич. „Веселото гробище“ е най-малкото общо кратно на всяко едно българско село, умиращо и изчезващо, а жителите воюват неспирно с живота според възможностите си.

   Бончо Гладиатора, Щурата Стела, Коко Хлопката, Глухата Марина, Велизар Вампора, Димо Вълкобореца… Лора Лазар ги е наредила едни имена, зад които стоят някои от най-пъстрите герои, които съм срещал. Всеки от тях уникален характер, с куп чепати черти, а като се обединят, стават страшилище за всеки новодошъл в Кралево. Разбира се, в миналото на селото стоят мрачни тайни, и всички тези хора са носители на продължило твърде много години и гнетящо отвътре мълчание. Това време обаче свършва, когато смъртта идва, а някой, сякаш невидим, започва да си прави зловещи шеги – всичко това омешано с любовна история на наглия софиянец и опърничавата селска мома, на която се смях с глас.

    Лора Лазар си го може и това не може да бъде отречено. И най-важното – умее да бъде безукорно разнообразна, за което свидетелства и шантавата реалност на „Веселото гробище“. Честно казано, още дори не съм виждал книгата на хартия, но се надявам да е станала чудна с чалнатата си корица и тия греещи рога на козела с прозвището Краля. Той е важен.

Вземи с безплатна доставка!
Вземи с безплатна доставка!