Изостанах с една книга, но „Сиела“ ги преиздават така бързо, че не смогвам да ги чета покрай всички останали 🙂 „Време на презрение“ е четвъртата книга за вещера Гералт от Ривия, а Анджей Сапковски все повече задълбава в историята си за война и власт, за жестокост и достойнство, за чест и низост. В тази част дори видях отгласи от подялбата на Полша от страна на Райха и СССР в края на 1939 г., едва ли греша, твърде пряк бе паралелът.
Както сте се досетили от горното изречение – и ако сте внимавали в час по история, в тази книга най-после войната, която бе надвиснала в „Кръвта на елфите“, се разгаря, не без услужливите провокации на монарсите на Северните кралства, които в своята алчност също нямат търпение да воюват. Магьосниците, победители от предишната война, пък са си навирили толкова носовете, че сами искат да решават съдбините на света и си организират събор на магическия остров Танед, по време на който се развива голяма част от действието в книгата. Успоредно тече откровен геноцид срещу нехората и особено елфите, които от своя страна водят партизанска война срещу хората. Временно всякаквите му там чудовища, преследването и премахването на които бяха основа на дейността на Гералт в първите части, са изтикани на заден план от чудовищната жестокост, която уж разумните видове си причиняват едни на други.
Но фокус на книгата вече не е Гералт. Цири, наследницата на ключов трон и носител на кръв, която плаши и влудява, е преследвана от всички. На своя страна тя има могъщи защитници в лицето на Гералт и магьосницата Йенефер, които продължават с обърканите си отношения, но и силите срещу тях не са никак слаби, а последните имат привилегията и правото да бъдат коварни и садистични. Напрегнати приключения от първата до последната страница, кръв се лее в изобилие… но историята далеч не свършва тук.
Скоро ще продължа и с петата част – „Огнено кръщение“.
