Да ви кажа, тази страна на Маркес – не толкова емоционалната, ми допада. След „Пътешествие по Източна Европа“, която излезе наскоро, сега я последва и книга по възможно най-мрачна тема. „Вест за едно отвличане“ проследява серия отвличания, основно на журналисти, извършени от хора на Пабло Ескобар, по време на войната на колумбийския наркобарон с правителството. Нещо повече – Маркес се стреми да предаде не само психологическата дълбочина и трагедията на тези престъпления, някои от които завършват в кръв, но и на обстановката в страна, в която се води открита война между властта и престъпниците. Избиват се безогледно полицаи и младежи, оказали се увлечени по криминалната аура около Ескобар, гърмят бомби, никой не е в безопасност – и особено силно това важи за съдии и журналисти. И както самият Маркес казва с горест към края на книгата, много съдии, живеещи мизерно и в лишения, трябва да избират между това да са честни и да умрат, или да приемат парите от наркотици и да си оправят живота. И избират първото.
Няма как тази книга да не е минорна. Три години Маркес е събирал информацията за нея и всяка дума е дословно свидетелство за преживения кошмар от десетината заложници, които живеят под постоянна охрана, в мизерия, при най-различни условия, понякога следящи какво се случва навън и какво се прави за тях, понякога в пълно неведение. Писателят проследява и огромния натиск, който се оказва върху властите да прекратят своята борба с наркотрафика, както и да се откажат от декларираното намерение да оставят престъпниците да бъдат съдени в САЩ – това, което най-много плаши Ескобар и другите подобни нему. Нямах понятие колко мащабна е била тази война и колко разкъсано е било колумбийското общество.
Истината е, че за незапознат с колумбийската история не е лесно да се ориентира в мащаба на случващото се, макар че има достатъчно преводачески бележки за важните личности. Просто обаче нямах образ в главата си за главните действащи лица, както например при повечето исторически книги за Втората световна война, които толкова обичам да чета. Колумбия е сякаш някаква друга планета – и пленниците, и похитителите се молят пламенно на един и същи бог, а особено при престъпниците е смайващо как съчетават пламенна религиозна ревност с извършване на дивашки жестокости. Нищо ново под слънцето, разбира се, католическата версия на християнството е добре адаптирана към оправдаване на всяко злодеяние по един или друг начин, стига да не пречи на църквата. И точно един представител на вярата, поредният популист телевизионен проповедник, се оказва полезният жокер, с който да започне да се разсича Гордиевият възел, който Ескобар и президента са заплели.
„Вест за едно отвличане“ е мрачна хронология не само за поредица от хладнокръвни (да, няма как да не направим поне връзка с „Хладнокръвно“ на Труман Капоти) престъпления, извършени, за да се държи цяла държава в шах, но и за това как тази държава се отнася към гноясалата рана на недосегамите престъпници. И тук си отглеждаме едни такива, само че държавната власт не воюва с тях, а е с тях. Впечатли ме как колумбийският президент запазва твърдост при всички тези ужаси, как хора заемат публични постове дори да знаят, че те ги поставят автоматично на прицел – и често, едва оцелели при атентат, продължават да действат. И затова навярно в крайна сметка печелят срещу чудовищата в задния си двор. Които ние хрантутим примирено.
