Оригинално заглавие: Skulduggery Pleasant: Death Bringer, 2012.

Преводач: Златка Паскалева

Корица: Мека

Година на изданието: 2013

Страници: 544

Рейтинг :

Време за четене: 5 минути

  Вземи с безплатна доставка.   Много е трудно да се пише за шеста поред книга в поредица – не искам да издавам нищо от „Вестителят на смъртта“, което би развалило четенето на хората, които не са чели още първите пет, а и да се опитваш да вадиш някакви изводи за поредица, която още не е завършила, ми се струва упражнение безсмислено.

   Дерек Ланди продължава да става все по-сериозен и вече нямам идея за каква възрастова категория е книгата – първите части уверено се позиционираха около 10-16, но след четвъртата и петата нещата вече отиват сериозно в посока хорър и никак не знам как едно хлапе, което се е запалило по магиите и хумора, ще приеме това продължение. За сметка на това за нас, поотрасналите читатели, нещата стават все по-интересни, а смело мога да кажа, че Ланди показва вече истински талант и уверено дълбае в човешката психология. На втори план – ясната посока, че всеки носи миналото си като кръст и не може просто да промени живота си – властва дори и над най-симпатичните досега герои. Книга след книга настъпва ударно смесване между добрите и лошите и тези иначе ясни в началото отграничения сега започват да стават безсмислени.

    Този път приключението – поредното, което става все по-дълго – е пряко продължение от предните части, в които некромантският орден е открил своя Вестител на смъртта и готви Прехода за цялото човечество, ритуал, който хич няма да се хареса на немалка част от него, както си е редно. Валкирия и Скълдъгъри са далеч от прекрасните си взаимоотношения от началото, а садизмът на Ланди спрямо иначе чаровното малко момиче в началото продължава да се проявява безмилостно – отдавна не бях виждал автор, който да е толкова безмилостен към миловидната си героиня.  Приключенията са жестоки и смъртоносно сериозни, а щипките хумор вече стоят – поне за мен – дори леко изкуствени. Напрежението вече тегне от първата до последната страница, а книгата просто не може да се остави.

    Не мога да си обясня магията на тази поредица, честно, но това не ми пречи да я харесвам страстно. За мен Дерек Ланди е абсолютен еталон за писане за млади – и не чак толкова млади – и неслучайно, четейки коментари из нета, видях хлапета, които се отричат от „Хари Потър“ и се кълнат, че това е най-добрата магьосническа поредица, която са чели. Разбира се, това са  единици, повечето едва ли имат проблем да обичат и единия, и другия свят, а това е най-важното – че четенето им носи такова удоволствие, че ще станат негови „жертви“ за цял живот. Усложняването на книгите е нож с две остриета, но се съмнявам, че авторът има реален контрол и юзди над това, което искат героите му.

   Мисля, че след като приключи поредицата (когато и да се случи това, аз лично не искам това да се случва толкова скоро), Ланди ще пропише и недетски фентъзита и тогава ще имаме още един прекрасен автор, който умее под бляскавия плащ на фантазното действие да разкрива и красивите, и грозните страни на човешката душа и човечеството изобщо в реалността.

   –-

   Книгата ще бъде по книжарниците от 1-ви юни, а за най-нетърпеливите ще я има на щанда на „АртЛайн Студиос“ на книжния базар, който започва във вторник в НДК!