Стъпих накриво при срещата си с Гришам именно с първата част на тази своеобразна поредица от лека категория – „Остров Камино“. Но пък след като ме прикова с други страхотни книги като „Братята“ и „Ударът“, то реших, че все пак му дължа прочитането на „Ветрове над Кимино“. Особено сега, в свръхнапрегнатото време на най-странния франкфуртски панаир, течащ онлайн, и сред подготовката на куп книги за коледната лудост, нещо леко всъщност си беше добра идея. И се получи.
Романът започва бурно… буквално. Ураган се развихря и този път идиличният остров Камино е на пътя му. Повечето жители избират да избягат, малцина решават да се окопаят и да преживеят мощта на стихията. За някои това е добро решение, макар че в дните след урагана животът е много труден при всички разрушения, липсата на ток и телефонна връзка, за други – смъртоносно. Защото Нелсън Кер, автор на трилъри, е открит мъртъв, а ударите по главата му много трудно могат да се отдадат на естествени наранявания.
Брус Кейбъл, чаровният книжар и сърцето на писателската колония на острова от първата книга, е сред приятелите на Нелсън, които искат разследване, но не срещат особено съдействие от местните власти. Малко по малко те се окопитват и започват сами да търсят какво се е случило, което ги отвежда до мистериозна красавица, която е поела към къщата на писателя сред урагана. Подозиращи, че в последния си ръкопис Нелсън разкрива нечии мръсни тайни, те поемат по следите в него. И откриват нещо голямо, много голямо.
До средата си „Ветрове над Камино“ течеше малко накъсано, фокусът беше повече върху помления остров и огромните предизвикателства пред възстановяването му, както и опитите на Брус да остане с висок дух сред всички събития. От един момент обаче Гришам включи на различна предавка, по-характерна за другите му романи – на разкриването на мащабна конспирация и всичките усилия на отговорните за нея да защитят милионите, които са откраднали безнаказано. Все пак в случая авторът използва двукратно deus ex machina, когато му трябваше разследването рязко да се раздвижи и после да се разшири мащабно и неумолимо, но отчитам, че точно в тази поредица това е позволено.
Скоро ще стигна и до „Бар Петлите„.
