Това е една от малкото гледки, които са ме радвали у дома в последно време, чудно напомняне за изумителните филм и книга „Портокал с часовников механизъм“. И добро начало на книжна статия, посветена на любимата ми библиотека в родния Видин, в която ходех поне два пъти седмично. Планирам този текст от няколко седмици, но други като тези за Книгобъдещето, третия рожден ден на блога и партито след това я забавиха. Все пак времето й дойде, в синхрон с новината, че Дунав мост 2 е завършен и Негово Сиятелство Премиерът ще мине по него – като че ли му е нужен мост да прекоси река, но нейсе :).
Буквално от години все се каня да мина през градската библиотека във Видин и да занеса малко книги, които и у дома запълват всяко възможно пространство. Обикновено си ходя през уикендите и това е сложно, но този път бе делничен ден и можех да изпълня заканата си. Напълних един сак с готини неща и се запътих към библиотеката. След като ги оставих в една стая, в която изумен видях почти чисто новата „Мисленето“ на Даниъл Канеман, отидох в отдела за възрастни, където ме очакваха още чудесни изненади.
Истина е, че от доста време насам съм скептичен за бъдещето на библиотеките в този им вид. Винаги съм смятал, че трябва да се променят радикално, за да оцелеят. Но факт – в добрата стара градска библиотека във Видин (официалному се води „Регионална библиотека „Михалаки Георгиев“) открих огромно количество прекрасни нови книги, които – както е видно от снимките – са на почит и четени честно.
Бях щастлив да видя познати като библиотекарката Поли,
която някога бе мой верен съветник в избора на нови и нови книги.
Тя и нейната млада помощничка бяха страшно любезни и дори откриха старите ми заемни картони – беше си забавно преживяване да видя какви шашмотевини съм поглъщал наред.
Бързо реших, че си заслужава да направя куп снимки на библиотеката и страхотните заглавия, които забелязвах, накъдето и да се обърнех. Един бюрократично намръщен господин реагира доста негативно на това ми намерение – сякаш бе някаква тежка простъпка да правиш снимки на обществено място като градската библиотека?! На настойчивите му настоявания да поискам разрешение от директорката аз противопоставих изпитания си журналистически непукизъм и просто свърших това, което си бях наумил. Изключително неразбираемо е за мен да пречиш на човек, който се опитва да направи нещо добро за библиотеката, не да подготви терористичен акт срещу книгите и читателите, да речем.
Още с влизането зяпнах – на едната поставка се бе разположила „Доброжелателните“ на Джонатан Лител, която точно в този момент препрочитах. От вида й съдя, че е на почит и това е страхотно!
Това бяха току-що върнати книги, чакащи следващия си читател – „Полет над кукувиче гнездо“ на Киси и „Падението“, много силната втора част на трилогията „Напаст“ на дел Торо и Хоган („Артлайн“, не мислите ли, че е време за третата? :)).
Първа част на „Атлас изправи рамене“ на Ранд и куп трилъри стояха на щанд с препоръчана литература.
„Оцелелият“ на Чък Паланюк и „Голяма червена текила“ на Рик Риърдън бяха техни съседи, ако не ме лъже паметта.
Изненадващо – много силна и мрачна книга – „В началото бе възпитанието“ на Алис Милер – бе една от първите, които видях в нехудожествената секция на библиотеката.
Нелошата „Фриц Колбе“ и едно крайно разнебитено копие на „Ледоразбивачът“ на Виктор Суворов деляха рафт.
Една от силно впечатлилите ме книги – „Речта на краля“ и плашещо много четено копие на някоя от безбройните шашмотевини на Мулдашев.
„Не революция, а спецоперация“ на Стариков, още една конспиративна книга, но и готината „Двете Америки“ на Фелипе Фернандес-Арместо теглеха вниманието в историческата секция.
„Духът на атеизма“ на Конт-Спонвил, книга, на която отдавна се каня да хвърля око отново, мисля, че вече ще я схвана изцяло.
Моята книга-душманин, с която още се боря – „Джонатан Стрейндж и мистър Норел“. Само страховито готин край ще спаси тази пределно мудна книга от негативно ревю, ще се види в близките дни.
„Цар Плъх“ на Клавел е една от най-любимите ми книги, четена поне 7-8 пъти,
всичките далеч преди създаването на Книголандия.
И „Шогун“, която започнах да чета преди месец и ме отказа още на половината на първи том, ще й дам отново шанс, просто сега не ми е до приключенска проза.
Не само два тома на „Дюн“ (и двата първи), но и „Луната е наставница сурова“ на Хайнлайн, че и биография на Айн Ранд наблизо.
Само извадки – „Звездни дневници“ на Станислав Лем, „Бозайници“ на Пиер Меро,
„Вино от глухарчета“ на Бредбъри.
“ Към един незнаен Бог“ на Стайнбек, „Ловецът на хвърчила“ на Хосейни, „Сладкото на дъното на пая“ на Алън Брадли.
Това е само един бегъл поглед към по-видимите лавици.
Видимо е – книги има и в никой случай не са прашасали заглавия от соца, напротив – нови-новенички чудесии чакат своите читатели и, съдейки по вида им, ги намират.
Във Видин в момента има две малки книжарници, които никога не са имали прекомерен наплив на клиенти, логично с оглед на тежкото положение на родния край. Но при наличието на такава библиотека оправданията с липса на пари не вървят, просто не вървят.
Затова – бегом натам и да кажете, че аз ви пращам, та другия път да не ми пречат да снимам 🙂
А аз обещавам в идните месеци да занеса още нови книги от Книговището ми (което обещавам да обновя с поне още 200-300 заглавия, просто не мога да намеря времето, сори).
