E, дочаках – след разни кървави сватби и прочие прекрасно-ужасяващи моменти, най-сетне книгата плавно преля отвъд третия сезон на сериала. И стана хубаво, неочаквано и живописно, особено когато няколко заслужаващи си смъртта персонажа си я получиха. Дали трябваше да страдат повече, дали им беше твърде лесно и неочаквано – като гръм от ясно небе – Джордж Мартин си знае защо решава точно там и по тоя начин да покоси редиците им, може би за баланс.
„Вихър от мечове“ е най-добрата за мен досега книга от поредицата – характерите са достатъчно плътно изградени, за да започне промяната им в една или друга посока. Мартин продължава да следва логичните траектории на развитието им и все пак успява систематично да изненадва, без решенията му да изглежда нелогични и скърпени. Точно обратното – дали сближаването на Джайм с неговата грозновата пазителка или пък постепенната конфронтация на Тирион със змийското гнездо, което представлява неговото семейство… това прави поредицата „Песен за огън и лед“ толкова велика и незабравима. Само който не е чел историческа литература, няма да оцени истинския реализъм на случващото се, тази неспирна като река промяна, която като подводна река бълбука скрита у всеки човек и изразява себе си само чрез външни, привидно изненадващи, решения.
Нямам намерение да се спирам на еволюцията на всеки герой или пък на сюжетните линии, които ги сближават или сблъскват – за мен важно е, че Мартин не се подчинява на никакви канони и традиции и никой герой в никой момент не е защитен от смърт. Без Аря, мисля, при нея го има този момент на очакване, че ще направи нещо голямо и писателят ще й даде нужното време да порасне. Или Денерис, разбира се, която е сама там далеч отвъд морето и няма как да не продължи драконовообусловения й възход. Ок, има си герои, които очакваш да оцелеят, пък в следващия миг смъртта ги навестява и се заглежда мрачно с кухия си поглед в тях – няма време за равносметки, за молитви, за прошки. Беше тук и си отиде.
Обещал съм си при първи сняг да започна „Пир за врани“, а при първите знаци на пролетта ще прочета и „Танц с дракони“, наложил съм си тия срокове, за да не погълна всичко наведнъж и да не успея да оценя вкуса на виното, което опива.
