Отдавна исках да прочета нещо на Виктор Пасков като едно отзнаковите лица на модерната българска литература. След прочитането на първия том със събрани негови съчинения – новели и разкази – се оказах още по-объркан – далеч не останах чак толкова очарован, но пък намерих и хубави неща. Навярно окончателен отговор ще имам след изчитането на “Балада за Георг Хеник”, която очаква чинно своя ред.
Първото произведение в романа – “Невръстни убийства”, се оказа и най-интересното за мен. Мрачен и бръснещ черен хумор, описващ премеждията на хлапето Александър, който не се свени да размаже костенурка или да убие учителката си по музика със свирепо бездарие. Зловещи страници, напомнящи дори на Кинг понякога с лекотата, с която ирационалната жестокост обсебва страниците, сред които навлизат въображаеми герои като Дракула, изникнали от нищото. А над леглото на Спящата красавица дебне паяк…
“Мартина” е сюреалистичен разказ за подивяването по женската красота, написан сложно и объркано, предполагам, че пропускам някои връзки с други произведения, които биха ми помогнали да го разбера. “Ций Кук” е далеч по-интересен и описва терзанията на мъж, убеден, че където и да иде, някой с миризма на перушина върви преди него – спи в леглото му в хотела, замърсява пепелници, возил се е в колата, която е спрял на стоп, та дори и извършва престъпления, които мъжът мисли, че е направил. “Биг Бизнес” е забавен имигрантски разказ за милионер с биографични напъни в полза на възхитения български народ, тънещ в безпросветна тъма. “Лот в Ексил” е интересна вариация по библейската легенда, свързвайки я с неволите на емиграцията…
Всъщност няма да се спирам върху всички. С изключение на първия разказ и отделни елементи от останалите, Пасков се оказа изключително безинтересен за мен, надявам се искрено възхваляваната му “Балада за Георг Хених” да промени мнението ми. Разказаха ми, че писанията на Пасков за времето си са били струя свеж въздух сред гилдията, но в момента за мен са твърде претенциозни и разхвърляни, за да ми допаднат, твърде многопластови и то позоваващи се на неща, които не са ми познати. За което вината, естествено, е моя, не на Пасков. Ще оформя окончателното си мнение и след втория том.
От същия автор
От същия жанр
