„Винаги NOщта“ е възкратък, но интересен в разнообразието си сборник. Това бе първата ми среща с Тодор П. Тодоров, когото мнозина ми препоръчваха горещо, и определено останах с хубаво усещане и желание за прочитане и на другата му книга – „Приказки за меланхолични деца“. Реално книжлето се чете точно за отиване и връщане от работа, особено в моя случай с протяжното чакане на канала до националния стадион.
Разказите в сборника са два вида – има по-съзерцателни, с богата, натруфена фраза, с натрупващи се с кратки, задъхани изречения чувства и емоции и пренасяне в направо фантазна реалност; има и няколко, които са си повествователни и е ясно, че те ми допаднаха повече, особено най-хубавият според мен – „Петнайсет минути“, посветен на създаването, кулминацията и трагедията на едно смахнато реалити в призрачна къща. Част от разказите определено са малко или много импресии и лично аз останах със смесени чувства от селекцията – това все пак не е първи сборник на автора и няма нужда да бъде представян с всичко налично. Разочароваща е и дължината на книгата, но това си е вече решение на Тодоров и издателите му, знайно е мнението ми, че сборници не бива да се пускат в определени срокове, а когато се натрупа достатъчно качествен материал, от който допълнително да се подбере най-доброто.
Може би най-изненадващият разказ бе хумористичният „Кнут Свенсон“, посветен на зловещ масов бръснар, пред чиято страст прегради няма и дори по време на война успява да обръсне не по-малко от 60 немски полка и още 1016 войници, с което създава изцяло нова мода, а легендата разказва, че е успял да обръсне дори дявола…
Накратко – Тодор П. Тодоров тепърва ще напише още много и все по-добри неща и му го пожелавам искрено, талантът му е безспорен.
От същите жанрове
