Оригинално заглавие: The Fault in Our Stars, 2012.

Преводач: Анна Стоева

Корица: Мека

Година на изданието: август 2012 г.

Страници: 288

Рейтинг :

Време за четене: 5 минути

Поръчай с безплатна доставка.
Поръчай с безплатна доставка.

 Мислех, че след „Часът на чудовището“ и „Бяла като мляко, червена като кръв“ едва ли има смисъл да чета друга книга за тегобите на деца, които се сблъскват с чудовището рак. И двете са толкова красиви и тъжни, толкова балансирани по ръба на драмата и на онази болка, която понякога имаме нужда да изпитаме  отдалеч – просто  защото сме хора. „Вината в нашите звезди“, от друга страна, ми бе препоръчана от много хора, в един момент само за нея слушах… и се зачетох, няма как.

 Teens  Джон Грийн не е написал най-оригиналната книга на света – сюжетът следва момче и момиче, борещи се с коварната болест, които, разбира се, се влюбват един в друг и преминават през изпитания, които им поднася съдбата, до неизбежния край. Но начинът, по който е написана книгата – ето това я отличава от другите споменати, тази лекота, с която авторът повежда в света на две почти деца, живеещи под сянката на страшната диагноза, но успяващи да я надмогнат и да бъдат весели, неразумни и търсещи радостта. „Вината в нашите звезди“ често усмихва и прави чест на Грийн, че е успял да свали малко от траурното покривало на темата – и да покаже, че животът е такъв, какъвто сам си го направиш, и че навсякъде може да се открие смисъл и радост. В сюжета се крие и тази приказна любов към книгите, която отвежда двамата герои чак до Амстердам в преследване на саможив автор с една-единствена, че и незавършена книга, но и там Грийн убягва от клишето, а удържа историята в рамките на по-груба, но и по-интересна реалност.

  oh__the_fault_in_our_stars_by_pinkie_perfect-d5v2e2q „Вината в нашите звезди“ е празник на човешкото, на страстта към живота и към насладата от това да си жив и да си обичан. Дори при тези обстоятелства – дори при подписана смъртна присъда. Особено при нея.

   Да, книгата е написана за млади. И все пак ми хареса, макар и не повече от горните две, с които започнах – в тях имаше неща, които ме разчувстваха повече. Но пък те не успяха да ме усмихнат, което Грийн правеше с лекота, и това трябва да му се припише като успех.

  Още ревюта за книгата: „Аз чета“ два пъти – тук и тук, „Левитация“, „Смъртта носи розово“, „winter tales“ и др.

Поръчай с безплатна доставка.
Поръчай с безплатна доставка.