Малко книжле, но буди много страсти, само в сайта „Аз чета“ видях три ревюта. Авторът на впечатляващата „Светът на Софи“ е направил интересна, тиха и затрогваща сплав от история и любовна драма, от сблъсъка между физическото и духовното, от слабостта и покорството на жената, което в един момент бива отхвърлено от порива на мъжкото да се развива в някаква негова си посока. „Vita Brevis“ е посветена точно на последиците от това – едно дълго, горчиво писмо от изоставена жена към богослова Августин Блажени, който след бурна хедонистична младост решава да се отдаде на своя бог и да възхвалява въздържанието като най-висша ценност.
Мила Ташева го е казала чудесно: „То е изповед, последен монолог към един далечен любим, предал те безвъзвратно, предал те многократно“. Тя цитира може би най-силния ред в книгата:
„Не вярвам в Бог, който разрушава живота на една жена, за да спаси душата на мъжа!“
„Vita Brevis“ (в превод: „Животът е кратък“) е красив повик в полза на любовта тук и сега, на тая окаяна планета, където мнозина сами си причиняват безмерно нещастие, надявайки се на полза в отвъдното. Около 5000 богове е измислило човешкото въображение, но упорството, че точно този пореден е единственият истински и в негово име трябва да се извършват всякакви чудатости, стигащи нерядко до пълна глупост, е впечатляващо – и факт, това е провождано почти винаги от мъже за сметка на жените. Жените носят своя кръст през вековете, раждайки деца и дарявайки любов, а срещу това са винаги нарочени за грешници, слуги на дявола, изкусителки и прочие, винаги са жертви на стриктни мерки срещу всичко, което може да ги направи щастливи. А любовта често е считана за зло. Юстайн Гордер издига щит над тези безброй невинни души и чрез думите на една от тях, загубила и мъжа, и сина си, отправя горчиви думи към един от отците на църквата, като дори използва собствените му съчинения, за да му докаже, че греши и е заблуден, че чрез самобичуване и въздържание служи на своя бог.
Красива, кратка, затрогваща книга е „Vita Brevis“. Към нея искам да добавя и два цитата от същия този лицемер Августин Блажени, поредния „мъдрец“, който всъщност под плаща на религиозната си вяра прокарва античовечни, зли и неморални послания, които често църквата издига като вечни истини. А особено след като си е поживял добре на младини, е лесно да застане с патос и да проповядва въздържанието като най-висша ценноста в живота. В книгата „Избрани писма до жени“ Августин пише на една майка кое ще е най-хубавото нещо за нейната дъщеря, която е вкарана в манастир, вместо да се омъжи:
Кой би могъл да изрази с думи, кой – да опише с достойна прогласа колко несравнимо по-славно и по-плодоносно е Христос да има жени-девици от вашата кръв, отколкото светът да има мъже-консули… Следователно още повече трябва да се радва това момиче, знатно по род, още по-знатно по святост, понеже чрез общението с Бога ще достигне много по-голямо извисяване в небето, отколкото ако чрез законен човешки брак продължи един високопоставен род.
По-плодоносно и изобилно щастие за една жена е не коремът й от бременност да натежава, а умът й да израства; не гръдта й от мляко да се налива, а сърцето й от чистота да засиява; не земя с утробата си, а небе с молитвите си да ражда!
Оставям без коментар тези цитати, всеки сам може да си прецени. Юстайн Гордер е избрал чудесен обект на критиката към мизогеничността на християнската религия от нейните корени до наши дни.