Хайде стига телевизионно зомбиране, а? Не е важно какво се случва всвета, важно е какво ще бъде заснето, редактирано, напаснато, манипулирано, дори организирано, за да достигне “правилната” трактовка на събитията до вперилия безкритичен взор в телевизора човек. И това е правило, не изключение и не са малко книгите, в които се анализира тази глобална медийна манипулация (ще посоча само “Необходими илюзии” на Чомски и “Шоковата доктрина” на Клайн). Решението – да се откажем от лесното генерализиране и да погледнем зад димната завеса, която медиите спускат.
Книгата “Западноевропейският ислям”[1] може да послужи точно за това – да породи отказ от лесни решения и “общоевропейски” подходи към хората с ислямско вероизповедание. Нито Европа, нито ЕС имат общ проблем сисляма и мюсюлманите. Те са немалка съставна част от населението на континента и никакви слепи религиозноукрасени коментари или политикозамацани вербални фокуси не могат да прикрият това. Проблем има в цялостния подход на разглеждане на проблема от общоевропейска гледна точка – защото фактически не може да има такава.
Владимир Чуков и Петя Колева са разработили тематика, която до момента не е засягана у нас (поправете ме, ако греша) – изследване на появата и разширението на мюсюлманското население в отделните европейски страни – Франция, Холандия (да, знам, че трябва да пиша Нидерландия), Великобритания, Германия, Швеция, Дания, Швейцария, Италия, Испания, Белгия… различни страни, различни действителности. Просто не може и не бива да се поставят под общ знаменател имигранти с различна национална идентичност, а и родените в европейските държави мюсюлмани се приспособяват по коренно различен начин към реалностите около им. Авторите посочват и най-важните политически и религиозни организации в отделните държави, тяхната тежест и влияние, както и съществуващите противоборства помежду им.
Освен очертаване на пъстрата картина на европейското население с ислямско вероизповедание, двамата автори се спират подробно и на наднационалните ислямски организации – Федерацията на ислямските общности в Европа, Ислямския съвет за сътрудничество в Европа и Ислямската европейска конференция, както и на две от най-ярките личности с огромно влияние – Тарик Рамадан и Юсуф Кардауи. Всички те застават на различни позиции, имат разнообразни цели, но лично според мен религиозната им обосновка отстъпва далеч пред политическата, нерядко с популистки оттенък – изначалният грях на всяка политическа група.
Не се считам за компетентен да оценя книгата на Чуков и Колева, но лично за себе си научих страшно много неща и най-важното – да не се подлъгвам по абсурдите, които се сипят от телевизионните канали. Надявам се някой по-запознат с развитието на западноевропейския ислям да се изкаже по-задълбочено за книгата и изобщо по тематиката.
[1] Знайно е, че съм противник на всяка форма на религия. В това ревю не защитавам ислямската или пък някоя друга религия, а критикувам изключително религиознооцветените лицемерие и популизъм, които се вихрят наоколо.
От същия жанр
