Ето добър начин да забогатеем. Вземаме велик пиратски роман – като “Капитан Блъд”, да речем, заменяме кораба с космически такъв, островите с планети, морето с космоса, запазваме съкровищата, а канибалите правим кръвожадни извънземни…. и готово – нова фантастика със сигурен касов успех! Мдам… това вече се прави, да си спомним “Аватар” например.
“Водопади на Възмездието” не е сапунен сериал, макар че името пасва 🙂 Това е забавен пиратски роман, ситуиран именно в бъдещето и на друга планета. Странното име всъщност принадлежи на легендарна местност, в която съществува пиратски рай, нещо като Тортуга. Може да съм пропуснал (не вярвам, де), но Удинг нийде не обяснява защо точно така се казва мястото, но нейсе.
Капитан Фрей е малко като Джак Спароу с по-разбираем говор, а цяла върволица разбити сърца върви след него. Единствената му ценност е летящият кораб “Кити Джей”, управляван от сбирщина, която само с безподобно въображение може да бъде оприличена на екипаж. Постоянната въртележка от хора на борда предопределя и редовния провал на начинанията му, основно в областта на контрабандата на дребно, евтини мошеничества и малко, но злощастни, опити за пиратски набези върху други летателни средства. С две думи – Фрей е пълен неудачник, който умело е избягнал всеки опит на съдбата да го дари с хубава жена и богатство (и двата пъти). Малко по малко все повече въздушни портове стават табу, а изход от мизерията на хоризонта се не види.
Но чакай! Съдбата се намесва отново със свойското си намигване и Фрей получава безкрайно неустоимо предложение – толкова хубаво, че няма как да е истина. Логично, той потиска в себе си всяко съмнение и смело извършва най-чудовищната глупост в своя живот. Сега по петите му са както официалните власти, така и най-големият му враг – демоничната Триника Дакън, – с която… хм… е имал вземане-даване навремето. Няма място, където Фрей и екипажът му да се скрият. Просто няма. Бягайки, те ще се набъркат в обичайния гигантски заговор, ще попаднат неизбежно във Водопадите на Възмездието (което в оригинал – Ретрибюшън фолс – звучи далеч по-добре), ще спасяват кожите си на косъм и ще се чудят струва ли си изобщо този живот да се живее…
Крис Удинг е написал лек и забавен роман, точно в стила на пиратските саги от моето детство. Книгата стои нейде между фентъзи и фантастика, тъй като наред с космическите кораби се мъдри и агресивен голем, населявана от демон сабя и прочие магически атрибути от многотомията. Поредицата има видим потенциал за много продължения без стойност на нещо изключително, но подходящи за приятно четене на плажа.
Оригинално решение е играта на рейк, на която капитан Фрей е спец, да бъде разработена изцяло и към книгата да се подарява и колода карти специално за нея.
И, да… корицата – така се прави!