Насилие над деца отключва серия убийства

  Продължава да ме радва сполучливата хрумка фамилията на Ирса Сигурдардотир да бъде скривана чрез елемент от корицата, намигване към останалата част на света, която трудно би я запомнила с лекота. „Водовъртеж“ идва като пряко продължение на събитията от „ДНК“, където един зловещ убиец се вихреше, а драматичният катарзис в романа удря силно по положението на следвателя Хюлдар и психоложката Фрея. Двамата продължават с неумелия си емоционален танц и в този роман, докато са изправени пред ново предизвикателство.

   Хюлдар не е любимец на шефката си (хм, до време, хм, хм) и никой не му възлага сериозни разследвания, дори когато са открити отрязани крайници, които не е ясно на кого са. За сметка на това има за задача да разследва детско писмо, оставено преди 10 години в капсула на времето, в което се твърди, че шестима лица, посочени само с инициали, ще умрат през настоящата на събитията в романа година. Разбира се, това писмо има много общо именно с онези отрязани крайници, което малко по малко става ясно, както и връзката с ужасяващата начална сцена, за която не искам да пиша. Силно ме напряга как скандинавците открито пишат за насилие над деца, абсолютно безмилостни са и в този роман това конкретно е и в основата на сюжета – а жестоките убийства, които се разследват, са само следствие на извършени в миналото извращения.

     „Водовъртеж“ тече с много странно и лениво темпо, като комбинира търсенето на пуснат от затвора изнасилвач и убиец, откриването на трупове, свързани с оня списък, и нежеланието на едни деца, които никога не са имали детство, да кажат истината и да позволят на зловещата жътва да спре. Хюлдар и Фрея някак намират време да си лазят по нервите, постоянно са уморени (нищо общо с неуморните разследващи от англоезичните романи, много по-реалистични са), но упорито търсят истината, която в крайна сметка изплува в ужасяващия си вид. И макар да бях доволен от края, имаше някакво правосъдие отвъд закона, не успях да „вляза“ в този роман изобщо, този тип насилие ме дистанцира емоционално и го дочетох от едно чисто упорство.