Рекрутирането и цялостната способност за мобилизиране на ресурси за водене на война, отразяват природата на самото общество: комбинацията от парична икономика (създаваща основа за данъчно облагане), недостатъчната заетост и правителства, разполагащи с голяма власт над значителни части от населението, макар и не върху социалния елит, създават контекста за масова мобилизация на жива сила за воденето на война. В този период общото убеждение е, че преобладаващата част от мъжкото население ще бъде призована при нужда, без да има никакво право да се произнася по въпроси, свързани с условията на службата или целите и методите на водената война.
Когато прочетох „Войната. Кратка история“ на Джереми Блек, си отбелязах, че тя е само предястие за мащабния му труд „Военното дело 1660-1975“, който с 800-те си страници фактически събира три книги на автора на едно място: „Военното дело в Европа в глобален контекст (1660-1815)“, „Войната в Западния свят (1815-1882)“ и „Войната в Западния свят (1882-1975)“. Това наистина несравнимо по мащаба си съчинение комбинира чисто исторически наратив с детайлно описание на безброй битки и войни, но и анализира причините, технологиите, тактиките и осигуряването на войските, които са същностни за техния изход.
Като цяло облягането на местна подкрепа е типично за воденето на война от страна на западните сили извън Европа и се явява ключов аскпект при съобразяването на имперските амбиции с конкретните местни обстоятелства.
Голяма част от описаните битки и войни са добре, познати, разбира се, но рядко бях срещал досега да са събрани така прегледно и подробно на едно място. Тук е развитието на военното дело в последните векове, кръвопролитните религиозни войни, колониалните завоевания и борбата за тях и с местното население, и помежду колонизиращите държави. Блек обаче не изпада в крайност да следи само европейските сили, дори напротив, нарочно отклонява поглед от тях. Например описва военни действия на новозеландските маори и битките за ранното обединение на Хавайския архипелаг. Отде иначе може да научите, че „към 1789 г. владетелят Камехамеха I използва въртящо се оръдие, прикрепено към платформа, поставена върху голямо кану.“ Или че скоро пак той има още едно, по-голямо кану с две оръдия? 🙂 По-късно, разбира се, англичаните се налагат и тук, използвайки вече сериозна артилерия и силна пехота, но има случаи, когато маорите надделяват над колониални войски, макар че някои от племената им стават колаборационисти.
Или пък например латиноамериканските войни, за които самият Блек пише, че почти не се изследват, защото „не внасят нещо ново в областта на въоръженията, практиките или доктрината“. И все пак ми бе интересно да прочета какво се случва след края на колониалната власт и обособяването на познатите днес национални държави – например как Аржентина и Бразилия воюват за Уругвай, или как Парагвай се изправя едновременно срещу Аржентина, Бразилия и Уругвай, което завършва с окупация на столицата им. Блек се спира на многобройните случаи, когато военни са използвани не за действия срещу други държави, а за да бъдат потушавани вътрешни бунтове или държано в покорство склонно към надигане население.
Знам какво ще питате, нас има ли ни – ами не, единствено Блек се спира неколкократно върху обсадата на Плевен по време на Руско-турската война от 1877-1878 г. с твърдението, че тя е ранна форма на окопната война, която ще цари по фронтовете на Първата световна война. Също и набързо скицира двете балкански войни и резултатите от тях.
„Военното дело 1660-1975“ е наистина мащабна книга и искам да поздравя проф. Борислав Гаврилов за това титанично усилие, книгата не е никак лека за превод и изисква тонове справки, които са направени – има дребни коректорски пропуски, но не са кахър. Радвам се, че имах възможност да дам времето на тази книга, имаше какво да науча.
От същия автор
От същите жанрове
